Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

Chaos. His name is Chaos.

Предишната тема Следващата тема Go down

Chaos. His name is Chaos.

Писане by -Chaos on 06.04.14 15:00


|| David. || 19 || Hybrid. || FC: Dylan O'Brien


Всеки има страх. Някои се страхуват от височини, други от затворени пространства. Трети се страхуват от пролята кръв, а има и такива, които се плашеха от Смъртта. Но нима може да имаш страх, когато всичко, което познаваш е мрака, затвореното пространство и смъртта. Нима света можеше да е по-малко плашещ, когато си прекарал всеки свой ден в лудница? Всеки ден Той си задаваше тези въпроси, защото осъзнаваше, че не е луд. Осъзнаваше, че не принадлежи на това място, където самоубийствата бяха ежедневие, а кошмарите -това, което понякога се преливаше в реалността. Дори и сега, пред поредния психолог, сложил очилата си и преглеждайки неговото досие, той знаеше, че нямаше да излезе от тези стени. Никога.
-Името ти? -Попита психологът, оставяйки картона на една страна.
-Пациент 0762.
-Истинското ти име, момче.
Той вдигна погледа си към нахалния психолог. Кафявите му очи изглеждаха по-тъмни на слабата светлина. Бялата му кожа бе пребледняла през последните дни, когато бе отказал да се храни, защото му бе все едно.
-Дейвид. -Отвърна тихо, надявайки се, че това ще е последния въпрос, на който щеше да бъде принуден да отговори. Но добре знаеше, че няма да е така. Не и след като според тях той бе луд. Луд, който днес можеше да излезе на свобода.
-Какво помниш за себе си, Дейвид?
Този въпрос се стори като гавра на момчето. Нима можеше да си спомня нещо, след като бе оставен в тази лудница още при самото си раждане, защото майка му не е можела да се справи с бебе -потенциален върколак. Всъщност това бе единственото, което той знаеше. А, да. И че беше на около 18 години. Дори не знаеше датата на своя рожден ден. Но нима имаше някакво значение? Той никога нямаше да празнува така, както бе чувал, че всички празнуват.
-Знаеш, че не мога да те пусна, ако откажеш да говориш.
-Как се предполага да помня нещо, когато съм тук от началото на живота си, старче? -Отвърна с презрение Дейвид. Всичко, което познаваше, бяха четирите бели стени и ужасните експерименти, които прилагаха на всички. Отказваше да говори всеки път. Смяташе да го направи и тази вечер, но психолога не спираше.
-Защо мислиш, че майка ти те остави тук, Дейвид? -Попита предпазливо, следейки Дейвид с поглед. Момчето се изправи, гледайки психолога с цялата омраза, на която бе способен. Следващото, което си спомняше е разбитата глава на психолога в масата и кръвта. Кръвта, която покриваше масата и ръцете на Дейвид. И кръглата луна. Постепенно осъзна, че му харесва.
________

Бяха минали месеци, от както той успя да избяга. Бе разбрал какво е -върколак. Света бе пред него и страхът му от непознатото не го възпря. Може би бе луд? Нима някой можеше да прецени какво всъщност бе Дейвид. Та той бе отраснал с лудите и бе достатъчно нормален, за да не е от тях. И достатъчно луд, за да не е нормален. Бе намерил глутница, с която да се движи. Болката при първите му две превръщания бе неописуема, което го каляваше. Той спря да следва всякакви норми, успявайки да наложи своята жестокост. Хаос. Така го наричаха в глутницата. Глутница, която по-късно бе използвана за експеримент. Създаване на хибриди.
Болката не му липсваше, тъй като това бе проклятието да бъдеш върколак. А проклятието бе изчезнало, оставяйки път на сила. Сила, която Дейвид искаше да изпробва. Не знаеше на кого дължи тази "услуга", но си бе обещал, че един ден ще се завърне в малкото градче, в което бе превърнат, търсейки своя господар.
Междувременно бе намерил своята любима. Единствената му слабост, която той трябваше да крие. И го правеше успешно, докато един ден не бе станала жертва на човекът, който Дейвид намрази най-много. Добрината, която се бе зародила в него умря с гледката на неговата красива любима -мъртва. А над нейния труп се извисяваше непознат. Непознат, който очевидно бе върколак, представящ се за неговия собствен баща.
"Предал си това, което си, за да станеш смесица от отвратителна твар и призванието ти. И за това плати тя." Бяха последните му думи, преди Дейвид да изтръгне езика му. Последните секунди, в които у Дейвид имаше някаква човечност.
avatar
-Chaos
хибрид
хибрид

Брой мнения : 247
Reputation : 0
Join date : 06.04.2014

Върнете се в началото Go down

Re: Chaos. His name is Chaos.

Писане by fallon hutcherson on 06.04.14 15:14

Одобрен си! Добре дошъл;
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите