Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 17 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 17 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34
i lost myself completely;
2 posters
Страница 1 от 1
i lost myself completely;
"Може да ме наричате Абигейл Мартин, но това не е истинското ми име. Майка ми често ме наричаше Мара, но никога не разбрах цялото си име. По препоръка на Джак избрах фамилията си, защото нямаше как иначе да ме впишат в регистъра.
И ако някой път ме видите да си говоря сама на улицата, то трябва да ви предупредя, че понякога виждам неща, които за вас не съществуват."
И ако някой път ме видите да си говоря сама на улицата, то трябва да ви предупредя, че понякога виждам неща, които за вас не съществуват."
"Само след час и половина в една стая с мен червенокосата жена бе убедена, че страдах от посттравматичен стрес. Диагнозата бе изписана със ситни и накривени букви и прикрепена към останалите документи в жълтата папка."
Срещу нея Джак настройваше китарата си, кръстосал крак върху крак за повече опора. Струните издрънчаваха за момент под пръстите му и замлъкваха. В другия край на стаята някой рисуваше и прилагаше повече сила от необходимото. Климатикът работеше, пуфтейки ритмично. Зара редеше картите върху дивана, кръстосала крака в удобна за йога поза. Тя винаги правеше това – редеше карти и опитваше да ги разчете. Липсваше друго занимание, което да задържи вниманието ѝ за повече от пет минути. По този начин успяваше и да игнорира гласовете в главата си, които психиатрите опитваха да притъпят чрез различни по форма и цвят хапчета, които ѝ предписваха, карайки я да се чувства като експеримент, какъвто впрочем наистина бе. Наблюдаваха я двайсет и четири часа в денонощието и записваха всяка промяна в картоните си. Забраняваха ѝ да излиза. Нямаше правото да посети театъра и да послуша групата на Джак.
- Писала ли си наскоро? – попита тъмнокосия, когато мълчанието се превърна в неловко. Русокосата единствено поклати глава в отрицание. Нямаше спомен кога за последно бе отворила черния си тефтер и бе изпълнила някоя от страниците с нискокачествени стихове. Понякога позволяваше на Джак да им придаде звучност и дори да ги използва.
- Не им позволявай да те пречупят, те точно това искат. – гласът му прозвуча по-близо до нея и пръстите му уловиха един кичур, паднал пред очите ѝ. Отметна го назад и Зара вдигна поглед към него.
- Какво ти пука? – отвърна момичето в типичния за нея остър начин на изразяване. Светлите коси, които не приличаха на нито една тоналност на русото, която бе позната, не бяха единствената ѝ запазена марка. Обикновено не говореше много, но когато го правеше Абигейл бе дръзка и рядко се замисляше или премълчаваше онова, което мисли.
- Ние сме ренегати, забрави ли? Хората се страхуват от непознатото и опитват да го променят. Те рядко приемат онова, което е отвъд стереотипите, а ние двамата сме именно такива. Неповторими! – ръцете му уловиха нейните, докато говореше. Абигейл се съмняваше да е единствената с гласовете на мъртъвци в главата си, нито пък Джак бе единственият бунтар от богато семейство, дръзнал да зареже Принстън, за да свири в „пропаднала“ рок група. Едва ли дори гримът, който понякога си позволяваше да носи, го правеха неповторим, но бе прав, че и двамата се противопоставяха на стереотипите.
"Онзи абзац от историята ми, който току-що прочетохте едва ли има някаква стойност. Честно казано и за мен няма освен че бе част от дневника ми и част от решението ми да избягам от клиниката. Не е първото ми бягство. То бе преди години, когато все още бях дете и в предишната психиатрия, в която бях изоставена от майка си, избухна пожар. Майка ми също като мен е имала проблеми с гласовете. Казват, че е била нестабилна и склонна към насилие, както и аз. Предвид мрачния ми характер сега, сигурно са прави. Въпросната диагноза бе поставена въз основа на факта, че на тринайсет бях изнасилена, а следващите две години живят сред пустошта, което донякъде ме бе превърнало в дете дивак. Истината е, че никога не съм била особено буйна. Обичам да пиша. Джак твърде, че умея и да пея. Не съм сигурна, но това не му попречи да ме включи в групата си..."
Срещу нея Джак настройваше китарата си, кръстосал крак върху крак за повече опора. Струните издрънчаваха за момент под пръстите му и замлъкваха. В другия край на стаята някой рисуваше и прилагаше повече сила от необходимото. Климатикът работеше, пуфтейки ритмично. Зара редеше картите върху дивана, кръстосала крака в удобна за йога поза. Тя винаги правеше това – редеше карти и опитваше да ги разчете. Липсваше друго занимание, което да задържи вниманието ѝ за повече от пет минути. По този начин успяваше и да игнорира гласовете в главата си, които психиатрите опитваха да притъпят чрез различни по форма и цвят хапчета, които ѝ предписваха, карайки я да се чувства като експеримент, какъвто впрочем наистина бе. Наблюдаваха я двайсет и четири часа в денонощието и записваха всяка промяна в картоните си. Забраняваха ѝ да излиза. Нямаше правото да посети театъра и да послуша групата на Джак.
- Писала ли си наскоро? – попита тъмнокосия, когато мълчанието се превърна в неловко. Русокосата единствено поклати глава в отрицание. Нямаше спомен кога за последно бе отворила черния си тефтер и бе изпълнила някоя от страниците с нискокачествени стихове. Понякога позволяваше на Джак да им придаде звучност и дори да ги използва.
- Не им позволявай да те пречупят, те точно това искат. – гласът му прозвуча по-близо до нея и пръстите му уловиха един кичур, паднал пред очите ѝ. Отметна го назад и Зара вдигна поглед към него.
- Какво ти пука? – отвърна момичето в типичния за нея остър начин на изразяване. Светлите коси, които не приличаха на нито една тоналност на русото, която бе позната, не бяха единствената ѝ запазена марка. Обикновено не говореше много, но когато го правеше Абигейл бе дръзка и рядко се замисляше или премълчаваше онова, което мисли.
- Ние сме ренегати, забрави ли? Хората се страхуват от непознатото и опитват да го променят. Те рядко приемат онова, което е отвъд стереотипите, а ние двамата сме именно такива. Неповторими! – ръцете му уловиха нейните, докато говореше. Абигейл се съмняваше да е единствената с гласовете на мъртъвци в главата си, нито пък Джак бе единственият бунтар от богато семейство, дръзнал да зареже Принстън, за да свири в „пропаднала“ рок група. Едва ли дори гримът, който понякога си позволяваше да носи, го правеха неповторим, но бе прав, че и двамата се противопоставяха на стереотипите.
"Онзи абзац от историята ми, който току-що прочетохте едва ли има някаква стойност. Честно казано и за мен няма освен че бе част от дневника ми и част от решението ми да избягам от клиниката. Не е първото ми бягство. То бе преди години, когато все още бях дете и в предишната психиатрия, в която бях изоставена от майка си, избухна пожар. Майка ми също като мен е имала проблеми с гласовете. Казват, че е била нестабилна и склонна към насилие, както и аз. Предвид мрачния ми характер сега, сигурно са прави. Въпросната диагноза бе поставена въз основа на факта, че на тринайсет бях изнасилена, а следващите две години живят сред пустошта, което донякъде ме бе превърнало в дете дивак. Истината е, че никога не съм била особено буйна. Обичам да пиша. Джак твърде, че умея и да пея. Не съм сигурна, но това не му попречи да ме включи в групата си..."
Абигейл Мартин | около 19/20 | човек с дарба
лик: ginta lapina
лик: ginta lapina
abigail.- човек с дарба
- Брой мнения : 49
Reputation : 0
Join date : 18.03.2014
Similar topics
» we're just lost souls whose need to be find; seaching list;
» A queen who lost her crown,but not her head. | Mary's search list
» A queen who lost her crown,but not her head. | Mary's search list
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар