1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

by **Damon Salvatore** 09.03.14 18:02

Мистик Фолс... Толкова много години отминаха и ето ме тук отново! И защо се връщах? Защо си забивах отново онзи нож, онази инжекция, пълна с болезнените спомени. От около 80 години се опитвах да намеря Катрин, но я нямаше. Не исках да повярвам, че е в гробницата. Беше прекалено мила и добра и дори креативна, че нямаше как да я хванат. Не можеше да е вярно. Може би грешахме за нея. Може би всичко беше по неин план, но не- реалността почука на вратата и всички разбираме, че тя е долу. Трябваше да я освободя. Сигурно умираше от глад и кой знае какви мъчения преживяваше. Но това не беше причината, за която бях дошъл. Някакъв мъж на име Джоузеф Салватор ме беше поканил и ето ме и мен- бях дошъл. Не знаех каква е причината, но в писмото пишеше, че ще разбера, като дойда и проверя сам. Бутнах вратата на хотелчето, в което бях отседнал. Мистик Фолс се беше развил доста за толкова години. Оставих малкото багаж, който бях взел със себе си и погледнах навън. Беше прелестна утрин. Дали и Стефан щеше да бъде тук? Надявах се да не! Изведнъж видях някаква странна сянка отвън. Приличаше на Катрин, но беше невъзможно. С голяма бързина се озовах на улицата и огледах. Нямаше никой, но нещо ми подсказваше, че чувството за самотност е грешно!

by **Katerina Petrova** 09.03.14 20:03

Колко още трябваше да бяга от Клаус. Не можеше ли да се намери някой, който да го убие веднъж завинаги и Катрин да бъде свободна. Е, явно това нямаше да се случи днес, колкото да ‘и се искаше. При все това трябваше и да наглежда братята Салваторе. Беше наред Деймън. Защо по дяволите падаше в капана на чичо си? Не беше ли го научила на нещо? Той щеше да му направи нещо и да го затвори в болницата на Аугустин ,където изследват вампирите. Кат все още се чудеше дали да го спаси или да го остави да падне в капана. Може би щеше да се справи с чичо си, а може би не.
Както и да е беше тръгнал към някакъв хотел ,може би искаше да си почине. Катерина остана пред входа на хотела за да измисли, как сега щяха да протекат нещата. Огледа всеки прозорец на сградата за да разбере ,къде е Деймън и накрая го видя. Замръзна. Мамка му, как по дяволите точно нея трябваше да види при толкова много хора. Е, явно трябваше отново да се скрие. Не можеше да позволи да я открие. Нямаше да се отлепи от нея. Как можеше все още да я обича. Бяха минали има няма сто години от както го бе превърнала във вампир и той се бе влюбил в нея. Деймън беше братът ,който я обичаше прекалено много. И тази безусловна обич не беше в полза на Катрин. Тя се скри зад хотела и изчака Салваторе да се откаже от търсенето си и да се върне в хотелската си стая. Озова се почти на няколко метра от нея и след това изчезна. Кат си отдъхна. Беше на косъм да я намери и да започне с тъпите си въпроси относно ,как се е измъкнала от шибаната гробница. Истината бе ,че въобще не беше влизала там. Беше се уговорила с един от Локлууд да я измъкне, както винаги нейната красота и малко въздействие ‘и бяха помогнали.
Катрин се запъти към входа на хотела, но изведнъж усети нечия ръка на рамото си.

by **Damon Salvatore** 10.03.14 14:39

Излязох навън и се огледах. Нямаше я. Беше изчезнала яко дим и нямаше и следа. Може би просто си въобразявах, а може би всичко ми идваше в повече и направо халюцинирах. Градчето не ми влияеше добре, но можех да се залълна, че беше тя. Видях я. Може би трябваше да използвам таен план- нещо, което да ми помогне и да ме диагностицира дали съм или не съм луд. Промъкнах се през задната врата и тя беше там. Прекрасна... Косата и' падаше на водопади върху раменете и' и както винаги беше къдрава. Беше се променила по отношение на дрехите, защото вече не беше 19 ти век, но тя беше същата. Макар да си спомнях, че понякога беше използвала въздействието си върху мене, аз все още я обичах по онзи безусловен начин, сякаш всичко се беше случило вчера и все още бяхме заедно. Реших да я притисна и дя ми каже какво е станало с нея и защо не е в гробницата. С характерната бързина я хванах за рамото, а когато тя се обърна, ръката ми се стрелна към сърцето и', като проникна през кожата и', а пръстите ми обхванаха сърцето и', което заби все по- бързо и по-бързо. Очите ми се сляха с нейните и сякаш потънаха. Лицето ми се промени и стана обичайното за вампир.
- Катрин?! Не трябваше ли да си в гробницата?- гласът ми звучеше студено и безрадостно, но имаше и нотка на раздразнение.- Къде беше? Да не би да си ни излъгала?
Не, тя не би ни излъгала. Не беше такъв човек или си въобразявах, че я познавам. Може би тя беше абсолютно различен човек, може би това не беше сладката Катрин, която познавах.

by **Katerina Petrova** 10.03.14 20:32

Какво по дяволите правеше? Не ‘и мина през ума, че Деймън ще направи точно това. Очакваше да ‘и се нахвърли и да започне да я целува, но да проникне с ръце в сърцето ‘и. Да не би да си е изключил емоциите, помисли си Катрин, но след като заговори разбра ,че не е. Както беше си казала по-късно -той не спря с отегчителните си въпроси. Катерина моментално съжали, че е тръгнала да го наглежда. Естествено тя нямаше да му кажеше истината. Щеше да си поиграе с него и накрая пак щеше да го изостави ,както винаги.
- Здравей и на теб, Деймън – каза с игрива нотка в гласа си. Все още усещаше пръстите му около сърцето ‘и и това въобще не 'и се нравеше . Бързо го хавана за ръката с която държеше сърцето ‘й и я стисна силно така че да отпусне хватката си -чуха се няколко изпуквания ,но така или иначе щеше да му я счупи- и след като усети ,че си я е отпуснал му я извъртя така че да падне на земята. Естествено тя можеше да направи нещо много по-лошо, тъй като беше по-стара от него и можеше да го убие на секундата, но това не беше стилът на Кат. Щеше да го остави жив, засега. Сега единствения ‘и проблем беше, как щеше да се измъкне от него, но затова щеше да мисли по-късно, след като усети отново ласките му.
Погледна роклята си беше я съсипал. Цялата беше в кръв и беше скъсана точно под гърдата ‘й. Глупак
- Мамка му- измрънка под носа си. Не можеше да се каже ,че ‘и беше любима, но имаше един два спомена с нея, а и беше прекалено скъпа за да се похаби така. – Дължиш ми два бона! – каза докато се опитваше някак си да прикрие скъсаното. След няколко секунди се предаде и се обърна към Деймън.
- Уал- ахна- станал си много секси от последната ни среща. – самодоволна усмивка се появи на лицето ‘и. Говореше сериозно. Наистина беше станал адски секси -не че преди не беше-. Ако само можеше да пропуснат всичките въпроси и да преминат направо на частта в която правят страстен секс. Но това най-вероятно нямаше да се случи..веднага.

by **Damon Salvatore** 14.03.14 8:55

Наклоних главата си на една страна. Погледът ми беше забит в нейния, а всичко, което ми казваше, минаваше покрай ушите ми. Не я слушах.. Все още се опитвах да си обясня защо не ме беше потърсила, а уж ме обичаше. Може би никога не ме е обичала, но защо тогава беше дошла до Мистик Фолс? Дали просто, за да се наслади на прекрасния въздух или да се разходи, за да ме подразни? Сега беше моментът на истината и всичко щеше да се разбере.
- Остави игричките, Катрин! Обясни ми защо не си в гробницата? Може би за теб това не е значимо, но за мен е , защото целта на живота ми за около 80 години е била и все още е да те намеря и да те измъкна от онази гробница, но не- ти не си там. Не знам дали си даваш сметка какво значиш за мен, красавице- промених тона си от груб на нежен, а погледът ми вече не я пронизваше, а сякаш я галеше и я боготвореше. Усетих силната хватка на ръката и'. Отпуснах се и паднах. Беше силна, което наистина можеше да бъде признато. Естествено, станах веднага и се направих, че не съм забелязал нищо необичайно.
- Не думай- бяха думите ми в отговор на последните и' нейни. Допрях я до стената грубо, а ръката ми се стрелна към сърцето и', но вместо да раздере отново нежната и' кожа, се спусна отстрани и започна да блуждае по тялото и', като се задържаше на някои зони.
- Защо не ме потърси по-рано? Знаеш ли колко ми липсваше тялото ти? Знаеш ли колко ми липсваха..- устните ми се доближиха максимално и се допряха до нейните, но всъщност нямаше реална целувка. Щях да видя дали щеше да продължи тя. Не може само аз да правя тези неща.

by **Katerina Petrova** 20.03.14 20:36

В главата и минаваха поне хиляда лъжи за това ,как се е измъкнала от гробницата. Трябваше само да си избере най-добрата. Вина ги си по-добре с много добре измислена лъжа. Ще се запитате, защо не му каже истината? Не можеше, защото познаваше Деймън и знаеше ,че щеше да побеснее. Толкова пропиляно време в търсене на скъпата му безценна Катрин. Нямаше ли и вие да побеснеете? Да точно така щях те.
- Докато ти си се „опитвал” да ме измъкнеш от гробницата – присви леко очи, а тонът и беше все едно иска да го накара да се чувства зле - Някой друг вече го направи – естествено нищо такова не се бе случило. Кат искаше просто да замаже положението и Деймън да престане с тези въпроси, но доколкото го познаваше щеше да има нещо от рода на „кой е?” ,”брат ми ли те измъкна?”, "ще го убия" и някакви такива. Чудеше се дали да му каже, че е бил Стефан. Може би това щеше да го съсипе, тъй като той знаеше ,че Катрин има известни чувства и към брат му и това винаги го е изкарвало извън нерви. А и можеше по-късно, когато го правят да се постарае повече от колкото по принцип.
Деймън я допря до стената отново и стрелна ръката си отново към сърцето ‘и. Пак ли трябваше да се занимава с това? И двамата знаеха ,че Катрин можеше да го изкорми на парчета и да си оправи ноктите по едно и също време. Беше готова той да си прокара път до сърцето ‘и, но беше изненадана от това ,което направи. Започна да блуждае по тялото ‘и. Отново онази нейна самодоволна усмивка се появи. Сега ще да стане интересно, помисли си. Деймън се допря максимално до нея. Катрин усещаше дъха му устните 'и бяха докоснати до неговото. Очакваше с нетърпение отново да усети неговите толкова груби и в същото време нежни целувки, но той не направи нищо такова. Стоеше си просто така.
- Хайде ,Деймън. – подкани го Петрова. – Целуни ме или ме убий. – знаеше, че няма да я убие прекалено много я обичаше за да го направи. Но въпросът беше дали тя го обичаше? Катрин все още не беше сигурна в чувствата си към Деймън. Не го мразеше, това беше сигурно. Може би не осъзнаваше ,че се влюбва в него или просто си въобразяваше.

П.П направи се ,че не съм закъснявала :Д:Д

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/

Re: 1953 година, нощ преди затварянето на Деймън от Аугустин/ Деймън & Катерина/