Thrill Underwood

Thrill Underwood/18/Witch/Troian Belisario

Преди 10 години.
-Трил!-гласа на момчето се разнесе из огромната изоставена сграда.-Трил!-викна той отново в опит да намери приятелката си.Единственото , което чуваше в отговор бе кикотенето и смеха на момиченцето, което се луташе из етажите. Това бе тяхното място. Изоставения склад бе любимото бягство на двамата най-добри приятели, които толкова мразеха останалия свят, че с мъка напускаха сградата и винаги идваха тук, когато можеха. ДЪлгата кестенява коса на Трил се подаде от едно ъгълче.
-Тук съм Джейсън!-викна тя оглушително и братчето й се извърна към нея.-Ел да ме хванеш.-И малкото момиченце хукна отново, но този път брат й се опитваше да не я изпуска от поглед и се спусна след нея. След тичане, смях и много гъделичкане двамата стигнаха до огромната вътрешна градина, най-прекрасното място, което двамата бяха виждали някога. Място изпълнено с цветове и зеленина, място криещо голямата им тайна, а именно способностите на малкото момиченце. Джейсън и Трил ежедневно се упражняваха в различни магии и заклинания, но малкото братче нямаше силата на момиченцето, то можеше само елементарни неща, от колкото момиченцето бе истински гуру във всяко едно отношение.
-Виж това Джейсън!-тя повдигна купчина паднали листа и ги изсипа като дъжд върху момчето, което й се възхищаваше.
-Прекрасно е, точно като теб.-с усмивка добави момчето.
-Ще останеш ли с мен завинаги?-полюбопитства Трил, искаше да е сигурна, че брат й винаги ще е с нея и, че винаги ще я закриля.
-Разбира се мъниче.- той я прегърна и целуна челото й.

Днес.
Кестенявата коса на Трил се вееше, а тя седеше на най-високото място на изостаналия склад. Не можеше да повярва, че е изгубила брат си, не знаеше какво да прави, беше по-объркана от всякога.Тя си спомни онзи ден, в който той й каза, че винаги ще е до нея и плахо се усмихна, гледайки летящите есенни листа. Но усмивката й бързо изчезна, тя избърса сълзите си и се изправи. Бе стояла тук 3 дни, без да помръдне, но сега реши, че трябва да продължи, колкото и трудно да е. В онзи ден старата Трил си отиде и никога повече нямаше да се върне. Сегашната Трил щеше да е високомерна и отмъстителна. Нямаше да й пука за никого и нищо, щеше да живее ден за ден, нямаше да вярва на никого и любовта нямаше да съществува за нея, защото да обичаш значи да си слаб, да те е страх и да си наранен, а тя не искаше това, не искаше да е слаба и наранена. Щеше да се бори и със силата си да върне брат й, това щеше да е нейната мисия, защото щеше да направи всичко само и само да го види отново, дори и за миг.