Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 12 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 12 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

Nadia Ivanovich

Предишната тема Следващата тема Go down

Nadia Ivanovich

Писане by nadia; on 01.12.13 13:01

Когато се погледнех в огледалото не виждах това което всички други виждаха. През техните очи аз бях крехка, наивна и лесно ранима, но в моите бях жена достойна за уважение. Всеки ден пред погледа ми се размиваха стотици лица които ме гледаха със съжаление, а образът ми по вестниците се беше залепен с трайно лепило и обидите, клюките и сплетните по мой адрес не спираха.
Бях една на седемнадесет години, прекалено млада, прекалено глупава. Направих грешки и го признах, дори излежах двете години в затвора, заради обида към съда. Каква беше тя? Едва ли някой някога ще разбере, но беше пределно ясно на всички, че прото съдията имаше доста лични чувства към сина си, или на кратко - обвиняемия. Изнасилена и захвърлена по средата на празната магистрала, бях с разпокъсани дрехи, размазан грим когато отидох в полицията да подам показанията си, помня много добре нощта в която бях обезчестена. Те всички ме гледаха недоверчиво, мислеха ме за проста проститутка която си няма друго занимание освен да създава проблеми на сина на съдията. Чувах шушукъния, подигравателни погледи, само по- възрастните жени ме гледаха със състрадание. Но не го исках. Не исках да съм жертва, а победителка. Но нещата не вървяха добре. Момчето което ме изнасили беше син на съдията, презрението в очите му гореше като факла, не можех да разчета в тях нищо друго освен омраза и ненавист. Бях изпратена за две години. Прекалено много за една жена и непосилни за едно младо момиче.
Ето, че бях на свобода. Ето. Все пак всичко се подреди и аз отново бях свободна, но вестниците и жълтите списания веднага се обадиха "Проститутка или жертва?""Отчаяната Надя Иванович". След толкова години в затвора, в затвор за жени, още по- лошо, бях спряла да изпитвам каквито и да било чувства спрямо подобни неща. Разбира се в затвора, за тези жени, ввсичко беше по- скоро една подигравка, никой не ме съдеше, никой не ме укоряваше. Там те всички бяха такива - невинни, виновни, но една жертви на мъжката дума. В един мъжки свят, е невъзможно една жена да се пребори сама.
Семейството ми се беше отказало публично от мен. Кой да знае, че дъщерята на един от най- влиятелните руснаци е проститутка? Това казваха и се чудеха всички. Майка ми беше от онези жени които не показваха с нищо чувствата си, гордо вдигнатата и глава не издаваше какво се крие под маската на Ледена кралица, но аз виждах. Забелязвах треперещата и долна устна, блудните и очи и треперещи ръце. Беше се върнала към старите си навици, пиянство, пури и кършене на пръсти. Ставаше ми добре. Знаех, че някой там, някъде, се интересува от мен. Но вече не можех да остана в Русия.
Когато погледнах баща ми и майка ми на подиума, които така твърдо се отричаха от мен забелязах неща които не бях виждала до сега. Красивите кестеняви коси на майка ми които бях наследила, ясните мътносини очи на баща ми, крехката фигура и бяла кожа на майка ми. Как можеше хора с които имам толкова общо, дори и една кръв, да се отричат от мен? Да се подиграват публично със собствената си дъщеря? Беше невиждано и нечувано. Да сега.
Деветнадесетият ми рожден ден. Кой да знае, че нямаше да го прекарам с приятелите си. Кой можеше да предположи, че в тоз иден най- щастливото събитие щеше да е да се освободя от оковите си? Никой. Аз самата не можех да предположа, че всичко това в действителност се случваше, беше толкова нелепо. Но в това деградирало общество, нямаше какво да се очаква, аз бях спряла да го правя. Надеждата беше загуба на време, а отмъщението достойна награда за търпението ми. Бях младо момиче, тези хора които ме пратиха в онази килия и ме заточихакато уличница, сега щяха да си платят. Мистик Фолс, интересен избор на място за насилника и семейството му. Определено беше интересен град със запленяваща история. Май беше време да посетя тези хора и да разчистя сметките си...с думи и кръв.
Изтеглих спестяванията си, които майка ми така услужливо беше оставила в банковата ми сметка и заминах. Не можех повече да понасям това да седя в този град и да изпитвам мъка, да гледам критичните лица на хората, а само и да си представям какви цинизми се сипеха по мой адрес. Аз бях рускиня, и то от тези прекалено горди за да признаят грешката и глупостта си.
FC: Emily Browning
Age: 19
Human;smoking; drinking; playing tennis
avatar
nadia;
човек
човек

Брой мнения : 3
Reputation : 0
Join date : 01.12.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Nadia Ivanovich

Писане by fallon hutcherson on 01.12.13 13:06

Одобрена си! Добре дошла във форума! happpy
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите