The Vampire Diaries
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Stevenson Residency
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty27.09.22 22:17 by } lehana {

» Elena's apartment
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲

» Бара
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲

» Mine :d
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.

» Мона бонбонааа [SPAM]
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲

» New teeth, new life for him ... & HER♥.
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty10.12.18 18:55 by Victor.

» кой от последните два аватара предпочитате
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty11.09.18 7:40 by Колобър Чакар

» Глас в БГ ТОП
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty06.05.18 10:04 by Колобър Чакар

» Да броим от 1000 до 0
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty03.01.18 6:19 by Колобър Чакар

» Секси или злекси
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty14.12.17 8:52 by Колобър Чакар

» С какво е облечен следващият?
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty14.12.17 8:46 by Колобър Чакар

» Опиши предишния с питие
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty14.12.17 8:44 by Колобър Чакар

» Какъв цвят е бельото на следващия?
As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty14.12.17 8:41 by Колобър Чакар

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 23 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 23 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

2 posters

Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by ElenaGilbert.▲ 01.12.17 23:09

- ... Правата на човека са естествените права, които индивидът има и които са неделими от него като човешко същество. Човекът има естествени права, присъщи му по природа. Тези права са свързани със самото му съществуване. Те предхождат общественият договор. Най-общо основното съдържание на правата на човека се свежда до свободата, равенството и собствеността...
Ад.
Или просто ПРАВО.
Още не мога да разбера как реших, че точно това ще е подходящото нещо за мен. Продължавам да не намирам смисъл в съществуването му. Или поне така ми се струва. И сигурно ще продължи още дълго време. А Господин Професорът спомага за лошото ми настроение с всяка изминала секунда в тази гадна стая и тези неприятни столове, от които се схвана задникът ми, което, повярвайте ми, никак не е много приятно. Защото този задник трябваше да се разходи до едно място, да покупонясва на него, а след това мирно и спокойно да се прибере. Е, това вече нямаше как да стане, защото изгубих желание да правя, каквото и да правя днес. Всичките ми сили бяха напълно изтощени и сега нямаше начин да си мисля за нещо различно от храната.
Затова в мига, в който чух заветното "чао' почти изхвърчах от помещението и също толкова бързо излязох от самата сграда, което беше облекчение, наистина. Пък дори навън въздухът миришеше по - добре. Може би правото наистина не беше моето нещо, но в момента нямах особено много пари, че да капризнича за следването си. Трябваше да изтегля заем, за да започна, каквото и да е било. парите ми няма да отидат на вятъра. А да не говорим, че и трябваше да плащам за този апартамент, което беше най - смисленото нещо, за което давах парите си. Не, че образованието не беше важно, ама е важно, докато правиш нещо интересно. А всичко, което не е, няма смисъл от него, а щом няма смисъл, значи е загуба на време.
Това  обаче не ме спираше да вървя по стъпките на собственото си саморазрушение и да се съсипвам с всичките тези толкова нормални неща, които поради някаква причина ми се струваха направо ... ненормални. Една сутрин просто се събудих и трябваше да оправя живота си. А от него помнех само името си и още някои важни елементи, благодарение, на които имах възможността да следвам.
Но дори не знам защо мисля за всичките тези неща. От това нямаше полза. Нито щях да си спомня, нито пък исках. Имах странното усещане, че това сигурно няма да е добра идея, а щом не е добра идея, защо да се занимавам с нея изобщо? Пък и ако животът ми е бил неприятен, по - добре нищо да не знам за него.
Макар че съм много любопитна, но ...
... по - добре да внимавам повече, докато вървя.
- Ох - изпуфтях и станах от земята, на която тъкмо си лежах и само одраните ми колене щяха дълго време да ми напомнят за всичко това, а да не говорим за храната ми, която беше по тротоара ми, а кафето ми беше се разляло и по дрехите на господина пред мен, което беше доста притеснително и смущаващо. СРАМ. - Много съжалявам - рекох набързо, докато погледът ми съжаляваше повече "изхвърлените" десет долара, които можех да съм изяла, ама явно не днес. - Но не мисля, че може да се поправи нещо в момента - върнах вниманието си към дрехите. - Дължа Ви химическо - свих рамене и наклоних глава, докато гледах петната.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty Re: As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by Michael. 01.12.17 23:42

Йъм. Вкусно.
Облизвайки капките кръв, стичащи се по врата на момичето, върнах устните си нагоре и отново я захапах, пиейки жадно, но внимателно. Усещайки как жизнените й показатели ставаха все по-неравномерни, накрая се принудих да я пусна. Въпреки това обаче облизах обилно захапаното от мен място и като извадих някакво шалче, го вързах на врата й. След това очите й срещнаха моите и тя вече дори не помнеше, че ме е срещала, какво остава за това да е наясно, че току що беше станала следобедното ми хапване. Усещах се силен сега, макар и не напълно задоволен. Обаче сега беше по-лесно за мен да овладея жаждата си и не беше нищо спешно - щях да изкарам поне ден-два така, а ако все пак нещата станеха сериозни, щях да си харесам друга случайна жертва за храна, като тази, която току що бях пуснал да си ходи по живо, по здраво.
Ахх, предимствата на това да си вампир. Свободата. Харесваха ми, макар и все още да не се бях приспособил напълно, но след толкова безброй години затвор сега почти всичко ми се нравеше. Допадаше ми, че можех да правя каквото си поискам. Допадаше ми, че можех да се насладя на многото пропуснати от мен досега неща, и не, нямах предвид само под формата на хапване.
Бях подложил леглото си на сериозни упражнения, особено първите дни и понякога се чудех с ехидна усмивка на лицето си, как не го бях строшил досега. Още повече, че понякога не внимавах със силата си и лесно можех да се увлека повече от необходимото.
Е, какво да ви кажа, след толкова време на ограничение сега ми беше доста лесно и невероятно приятно просто да се пусна по течението и да го карам така, пък каквото стане.
Бам!
Повдигайки вежди, сведох поглед към наквасената си в кафе тениска. Разбира се, бях видял отдалеч брюнетката, вървяща по тротоара, но тя явно не ме беше забелязала. Какво да кажа, хората нямаха нашето зрение .. Смръщвайки се объркано, направих опит да поизтупам тениската си, но това разбира се даде нулев резултат.
-Не се притеснявай, случва се.
Спрях се на очевидния отговор, въпреки че ми беше пределно ясно, че тя съжаляваше повече за изгубената си храна, отколкото за съсипаната дреха. При други обстоятелства бих й предложил да й се реванширам като я почерпя нещо за хапване. А това щеше да ми даде оправдание да я заговоря и да я примамя да се превърне във втората ми хапка за деня. Все пак тя изглеждаше така апетитно, че едва се удържах да не го направя. Незнайно защо обаче нещо спираше вампирските ми инстинкти и това ме учудваше. Недоумявайки на странно появилия се контрол в мен, извадих от джоба си бяла кърпа и като се наведох, я положих към одрасканото й коляно. Кръвта й предизвика струпване на слюнка в устата ми, но все така продължавах да се владея, незнайно защо дори и за мен. След което се изправих, подадох й кърпата, за да се погрижи сама за раните си и вметнах
-Вината е и моя. Извинявай. Бих те посъветвал лекар да прегледа одрасканото.
Накрая й отправих учтива усмивка и се извърнах, за да си продължа по пътя, като в мислите ми се въртеше ясния и очевиден план да се отбия през апартамента си за нов чифт дрехи и бърз душ.
Michael.
Michael.
вампир
вампир

Брой мнения : 22
Reputation : 0
Join date : 05.11.2013

Върнете се в началото Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty Re: As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by ElenaGilbert.▲ 02.12.17 0:20

Лекар? Да бе. Нямах особено много време да се занимавам с тези неща. Болницата е наистина далеч от тук, а от мястото, на което живеех още повече. Което значеше, че цялата работа щеше да свърши дезинфектанта на горния ляв рафт в кухнята, където държах всичките подобни неща, които биха му потрябвали на човек в една подобна ситуация, което беше много хубаво, защото не ми се хвърляха още пари. Не е като да ги копая, което ми напомня, че трябва да се подготвя психически за следващия ден, в който трябваше да работя.
Бързо се прибрах в дома си. Изкатерих безкрайно многото стълби, чиито брой забравям след петата стъпка. Асансьор имаше, но сякаш ме беше страх от него, а и по този начин си спестявах фитнеса, защото не ги изкачвах тези стълби рядко - "спорт за здраве".
Отключих вратата и нахълтах в кухнята, която бях забравила колко зле изглежда след инцидента с изгорялата ми пица сутринта. Можех да готвя, но това не означаваше, че винаги ми се получаваше. Пицата беше елементарна, но бях толкова уморена, че заспах и се събудих с онази ужасна миризма. Което пак не говореше за това, че не ме биваше да готвя. Просто съм била изморена, а това е нещо нормално, нали?
Затова разчистих, доколкото това беше възможно. Изхвърлих, каквото имаше за изхвърляне и после се насочих към тези уж рани, които не бяха много рани, но бяха скъсали дънките ми, което не беше много приятно за очите ми, но  не е като да имам някакъв избор в момента. Затова се примирих с тежката си участ и ги метнах в пералнята, където поне щяха да бъдат чисти.
Стъпвах леко по пода, но извършвах толкова много движения, че накрая се обърках и не разбрах какво точно се случва, което ми даде възможност да падна, ама на леглото този път, което беше много приятно. Имах нужда от почивка, но после се сещах за всичките неща, които имах да върша и допих остатъка от енергийната напитка, която ми носеше всичко друго, но не и енергия. - загуба на средства ОТНОВО. Кафето щеше да свърши по - добра работа, но след случката по - рано, не ми се занимаваше. Щом е тръгнало на разсипване, ще взема да изцапам велите чаршафи, а не е като бялото много лесно да се пере от подобни неща.
Излязох на балкона, от където прибрах тъкмо изсъхналите си дрехи от сушилника. Може би това беше последното нещо, което имах да свърша от всичките други неща. Само че нещо не беше особено наред ... нещо липсваше. Само че не можех да разбера какво. Затова бързо изхвърлих дрехите на дивана си и ги прерових, за да проверя какво толкова ми липсваше. И като разбрах какво бързо обиколих всичките възможно шкафове с дрехи, пералнята, коша за пране, от който всичко бях изпразнила сутринта още, но все пак.
- Оо, стига де! - тръшнах се и се върнах на балкона, който обиколих с поглед, а след това погледнах земята, а след това съседните балкони под него. - О, не ... - и тогава го забелязах на балкона под моя.
... любимият ми сутиен. Не знам дали сега трябва да се радвам, че поне го откривам някъде, или да умирам от срам, че ще трябва да слезна до долу заради ... това?
Така или иначе щеше да се наложи да го направя някога. Затова бързо се приведох в някакъв нормален вид. Като си облякох рокля, за да не причинявам допълнително болка на раните си, които и без друго все още щипеха от кислородната вода, с която ги бях изкъпала. Късмет беше, че ми трябваше само един етаж стълби, защото горещо ме мързеше да се разкарвам някъде другаде.
Натиснах копчето на звънеца и почаках да последва някакво действие. Не че това беше много съществено, ама този сутиен наистина беше хубав и просто ще е живо престъпление да го зарежа някъде, където и да е било. За късмет, не ми се наложи да нахалставм допълнително и да звъня пак. Защото вратата се отвори и се появи едно познато лице. Познато? Ами ... познато си беше. Такъв красавец не се забравя толкова лесно. Нека не се самозаблуждаваме.
- Ъм ... здравейте. Пак - сетих се за ужасната си постъпка по рано, което по - скоро би ме накарало да направя няколко крачки, но благородната ми цел - спасението на красивия сутиен - не ми даваше мира. - Съжалявам, но едно нещо мое е паднало на балкона Ви. Може ли да ми го ... дадете? Или аз да влезна да си го взема, например? Моля, много.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty Re: As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by Michael. 02.12.17 19:53

Оставяйки вратата сама да се затвори зад мен, вече се събличах още преди дори да съм стигнал до спалнята си. Захвърлих небрежно мократа тениска, без да имам намерение да я облека отново в скоро време. След което се лиших от останалите си дрехи също толкова бързо и вече бях под водната струя, която беше наистина приятна. За вампир май си беше странно да обича водата, но аз я харесвах. Разбира се, в свободата си почти всичко ми допадаше, но все пак.
И след продължителния душ, който си взех, накрая увих голяма кърпа около кръста си. Принципно можех да си ходя и гол, тъй като нямаше кой да ме види, а и апартамента си беше мой, но приличието и обноските бяха като врязани в мен и дори не се усещах, когато ги спазвах понякога. Без значение колко време минаваше, кой век бяхме и колко разпуснати ставаха хората относно интимното, някои неща просто не се променяха. Дадени черти от характера ми си оставаха, каквото и да правех. Предвид годините си, това може би не беше учудващо, но ако някой ме видеше отстрани, може би щеше да ми се изсмее. Е, какво пък ..
Разтваряйки вратите на гардероба си, се спрях на тъмни дънки, скъсани на коляното и бял потник. Помните ли какво казах относно навиците ми? Е, да съм в крак с модата може би беше един от тях? Знам, звучах като някоя суетна кифла, но това също беше вследствие на пленничеството ми. Сега имах свободата да обръщам внимание и на най-малките детайли, нещо, което преди не беше така .. Споменах ли, че и това ми допадаше? Дам, май наистина след успешното ми бягство всичко ми харесваше, тъй като все още бях във фазата, на която искрено се наслаждавах и радвах на свободата си и всичко, което идваше с нея .. Дори и досадните малки детайли, които обикновено бих пренебрегнал, но все още исках да отбелязвам, защото ми носеха малко наслада.
Обръщайки се към закачалката, пристъпих към нея, погледа ми насочен към черното кожено яке, което висеше там. Канех се да го облека и да се запътя отново навън, тъй като .. дам, след безграйни години на пленничество, не се задържах особено в дадено помещение и предпочитах широките отворени пространства. Дали не развивах клаустрофобия? Пхах, да бе, вампир да го е страх от затворени пространства, що за глупост?!
И тогава на вратата ми се почука. Кой бе, мамка му, беше решил да ме търси баш пък сега? Не познавах никой от съседите си, а всичките ми приятели бяха или мъртви, или пръснати, или дори не знаеха, че съм избягал, така че .. Това не оставаше особено много варианти относно това кой би могъл да ме търси.
Отваряйки вратата си, веждите ми се стрелнаха нагоре от изненада. Сладката брюнетка от по-рано, която ме беше "окъпала" с кафето си и която беше предизвикала връщането ми тук, за да се изкъпя, стоеше на вратата ми. Да му се не види, какво съвпадение .. Нима ми беше съседка? Изглеждаше очарователно в роклята, която беше облякла и погледа ми бавно се плъзна по нея, като отбелязах и драскотините от по-рано, виждайки се ясно на коленете й. И отново се запитах, защо ли се бях сдържал да си хапна от нея?
-Оу, хм .. влез.
Казах, като разтворих вратата и й направих място, за да мине. Подсмихнах се, след което й обърнах гръб и вметнах
-Не съм сигурен дали това, което търсиш е при мен, но ще ида да проверя. Чакай ме тук.
Не ми допадаше идеята някой да се разхожда свободно из новия ми дом, затова й заръчах да ме почака. Отворих вратата на балкона си и пристъпих навън, като внимателно огледах цялата тераса, търсейки. И какво да видя .. малката се оказа права - в единия ъгъл се белееше сутиен, който явно беше паднал отгоре. И тъй като си беше ясно, че нямаше как да дойде от собствения ми простор, то беше ясно, че е неин. Наведох се, хващайки го и като се върнах при нея, го хванах за края, там където бяха закопчалките и закачливо я попитах
-Предполагам, че търсиш това?
Усмивката ми беше зле прикрита, докато наблюдавах смутеното й изражение, а тя побърза да грабне бельото си, но не казваше нищо. Реших да се опитам да я поуспокоя.
-Имаш вкус за бельо, хубав е. - полагайки усилия да не се ухиля широко, в същия момент си я представих само по него и това изпрати приятни тръпки по тялото ми
-Между другото, аз съм Майкъл. А ти, съседке, си?
Michael.
Michael.
вампир
вампир

Брой мнения : 22
Reputation : 0
Join date : 05.11.2013

Върнете се в началото Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty Re: As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by ElenaGilbert.▲ 02.12.17 22:26

Цялата тази ситуация беше доста неловка. И ми се искаше да взема да побегна нанякъде, колкото се може по - бързо, защото лицето ми беше почервеняло като на много червен домат, а на лицето ми се беше появила ужасно неловка усмивка, която сигурно нямаше скоро да се прибере. Не и докато не напуснех това помещение, далеч от този поглед и може би дори далеч от целия свят за малко. Защото това си беше голям срам, а този човек, наричащ себе си Майкъл, беше някак ... странно да стоя сред него. Защото го олях с кафе и все още не бях изчистила този си срам, а сега се оказа, че съм живеела точно под него и на всичкото отгоре, сега трябваше да идвам до тук.
Само че в момента нямаше как да скрия, каквото и да ми се е искало или каквото ще ми се иска. Но много хубавото на цялата тази работа беше, че този пич беше красив и доста секси. Което би ме накарало да се изчервя, обаче понеже вече съм се изчервила, заради причината, поради която съм тук, няма да има проблем да се изчервя още повече при вида на сутиена му в ръката му, все едно *не е като тайно да не го заглеждах в гръб, даже и сега за мноого мъничко*.
Ама хайде. Можете ли да ме вините?
Сексапилът си е сексапил, откъдето и да се гледа. Пък и защо да се отрича очевидното, когато може да не се прави? Все едно, че той не си знаеше, че е сексапилен и красив, че да го заблуждава, който и да е било. Който и да каже обратното на някое от тези две определения за него, заслужаваше двойка със забежка и отсъствие. Дори това би било малко наказание, но нека не прекаляваме, все пак. Някои хора просто нямат вкус. То си е тяхна работа.
- Ам ... ами ... Елена - преспънаха се думите ми по посочените по - горе няколко причини.
Хубавата новина беше, че сега това, което ми принадлежи си е при мен. Това никак не правеше нещата по - нормални, но поне доматът на лицето ми започна да зеленясва, та може би по някое време щеше да се върне към началната си форма. Защо си махнах фон дьо тена. Той хубаво щеше да скрие половината от емоциите ми в този момент. Но няма какво да се прави. Станалото, станало. Не може да се поправи. Пък и да може. Какво е значението? Можех и да имам честта да не го видя никога повече в живота си, та да забравех за това, което ми се наложи да преживея с тази част от облеклото ми.
А изобщо да не говорим за това колко треперех цялата, все едно, че имам температура. Само където не избиваше пот по челото ми. И по - добре. Защото щеше да е много неприятно.
И после видях, че сутиена ми висеше в ръката ми и я поставих зад гърба си.
- Можем да се престорим, че нищо не се е случвало - казах и се ухилих от още повече притеснение, което върна предишното ми състояние и ме накара да се замисля защо изобщо говоря безсмислици и не си ходя.
Само че неговият магнетичен вид не ми даваше, сякаш, пространството да си избирам. Затова просто си стоях, без да казвам нищо, взирайки се в очите му. Като някаква загубенячка. Но поне чувството беше приятно.
ElenaGilbert.▲
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1790
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

As long as there was coffee in the world, how bad could things be? Empty Re: As long as there was coffee in the world, how bad could things be?

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите