Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Somewhere, somehow, but not right now

Предишната тема Следващата тема Go down

Somewhere, somehow, but not right now

Писане by -monique on 12.09.16 22:41

Стаята бе обгърната в мрак. Не можеше да бъде определено местоположението на дадена мебел, просто защото всичко се сливаше. Едно голямо, черно пространство. Нищо. Само до големият прозорец, осветена от слабата светлина на тепърва изгряващата луна, се забелязваха очертания на дребна, дългокоса фигура. Ала цигареният дим, в който бе обгърната, леко размиваше чертите, правейки ги някак нереални.
Отдавна бе спряла да обръща внимание на броя на цигарите, които минаваха през ръцете й и послушно се озоваваха в малкия пепелник върху масичката. Един миг е достатъчен, за да преобърне целият ти живот. Миг на невнимание, миг на ярост, миг на умопомрачение. Можеш да спечелиш всичко, но можеш и да загубиш всичко. Коварна игра е живота. Играеш или умираш. Губиш или печелиш. Никой не е застрахован в играта където залогът е живот. Твоят живот. Уби вампир, което беше черна точка за нея. Нямаше си и на представа какво следваше сега. Не чувстваше страх. Може би защото живота й и без това беше толкова скапан, че дори да го загуби нямаше да има смисъл.
Движенията й, които можех да бъдат сравнени с тези на робот, бяха бавни. Нямаше представа колко бе часът. Колкото и да се увещаваше и да се опитваше да убеди сама себе си, че всичко рано или късно ще се подреди, тя знаеше, че това нямаше как да се случи. Взе телефона си в ръка, като за няколко секунди гледаше екрана. Остави го на масата и отново започна да крачи из стаята. Щеше да се оправи сама. Нямаше нужда да въвлича и някой друг. Спря се за миг, след което се настани на дивана. Издърпа последната дръпка от цигарата и я загаси в пепелника. Стаята стана още по-тъмна. И малката светлина от цигарата изчезна. Скръсти ръце пред гърдите си, като за миг остана така, но не след дълго взе телефона си и написа бързо съобщение. Нямаше да се справи сама. И вече беше въвлякла и него в това, но той й се струваше единственият, който може да й помогне. Вече се мразеше за лекомисленото й решение, но вниманието й бе привлечено от мелодията. Хвърли бегъл поглед и видя, че Кристофър се беше съгласил да отскочи до дома й.
Остана известно време в стаята си, държейки телефона в ръка,  докато сърцето й биеше до пръсване.Просто го стискаше, сякаш той й бе виновен за ситуацията, в която бе попаднала.
В крайна сметка излезе и остави хладният въздух да й подейства като освежаваща милувка, изгонвайки мислите й. Осъзна, че ръцете й бяха ледени. Взе една блуза с дълги ръкави, която беше толкова дълга, че скриваше напълно късите й панталони, изглеждайки все едно е с рокля. Е, обаче не беше. Едва ли съществуваше на света толкова безлична рокля. Чу звънецът и с бързи крачки започна да слиза по стълбите, като се спря пред вратата, пое си въздух и натисна дръжката.
- Здравей.. - гласът й бе станал толкова тих при вида му, изникнал на вратата, но за сметка на преди малко, поне не трепереше. Нямаше идея как изглежда, но знаеше как се чувства. Ужасно. Може би имаше наченки на тъмни кръгове под очите, а като цяло външният й вид не бе кой знае какво.
-Влизай.-подкани го, като на лицето й се появи нещо като усмивка. Все още съжаляваше, че го е извикала и може би нямаше да му каже истинската причина.
avatar
-monique
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 27
Reputation : 1
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: Somewhere, somehow, but not right now

Писане by Кристофър Старк on 13.09.16 23:37

Кристофър размяташе разни бутилки, разни стъклени чаши, разни малки чинийки, парцали … не, не ги мяташе по никого. Просто той работеше. Беше странна гледка, но той обожаваше да се прави на клоун. Беше забавно как играеше, а хората го мислеха за някой напълно различен човек, което нямаше как да се случи, разбира се. Беше невъзможно Крис да се промени. Нямаше шанс и те да се променят, защото нямаше такова нещо като промяна. Имаше преоткриване, но промяна .. никой не се променяше.
Сигурно ще го сметнете за някой двуличник, който имаше за цел просто да си играе с хората, но това определено не беше така. Не си играеше с никого. Не смяташе, че си струваше да хаби усилията си за тези жалки същества. Не можеха да му дадат нищо, което му трябваше. Но пък ще си кажете, че си губи времето с тях .. това също е една огромна грешка. Истината беше, че Кристофър бе прекарал толкова много време в Ада, че бе забравил що за същества бяха тези роби на земния свят. Сега можеше и имаше възможност да си припомни, да ги разгадае, да разкрие душите им. Не, това не беше губене на време. Той просто правеше така, че да се запознае с правилните хора и да му влязат в употреба, а повярвайте, в този бар влизаха много интересни хора, които човек си заслужаваше да опознае. Беше минало толкова време, че си мислеше, че бе изпуснал твърде много.
И когато телефонът му изпищя, Кристофър се сблъска именно с един такъв човек. Тя го беше спасила веднъж. Тя можеше да му е от голяма полза някой друг път. Това беше и причината да не я отбягваше. Винаги трябваше да има причина. Иначе не правеше нищо.
Ето сега, бе успял да зареже работата си, за да разбереше какво искаше тя. Не обичаше да остава длъжен. Това му беше създало доста проблеми преди. Ако сега изчистеше сметката си, може би нищо от преди години нямаше да се повтори. Беше длъжен да предотврати това само и единствено заради себе си.
Заряза работата на Робин. Той и без друго спеше по цял ден и съвсем скоро щеше да получи як шамар от Кристофър. Нищо чудно и да го пребиеше. Това изобщо не му харесваше и щеше да го промени, за да живее по – добре. И да не се скапва. Не усещаше умора, но все пак не беше честно да получават еднаква заплата, предвид никаквите усилия, които Робин полагаше усилено.
Щеше да направи всичко възможно този да изчезнеше за известно време. Беше време да го премахне от пътя си. Нямаше намерение да изпада в излишни нерви, заради някакъв си.
Но все едно. Сега беше важно да се разбере какво искаше Моник. Искаше ли нещо изобщо? Или просто й беше скучно .. нещо, в което той доста се съмняваше.
Позвъни. Не му беше нужно дори да взима колата си. Барът беше твърде близо, че да ползва превозното средство.
- Добър вечер – рече и влезе в дома й.
Поогледа го. Тук не беше идвал, а беше любопитен мъж, нищо ново. Трябваше да хвърли едно око, колкото да не изглежда незабелязано мястото, което изглеждаше добре и уютно.
- Кажи сега, - обърна се към нея и попита: - какво е станало? Защо ме повика? Има ли нещо важно, което трябва да ми кажеш?
Предполагаше се, че може би имаше. Беше логично да има. Иначе защо да го вика? Той не би й нарушил спокойствието, ако нямаше нищо.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите