Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 5 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 5 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Предишната тема Следващата тема Go down

There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by ElenaGilbert.▲ on 09.09.16 16:09

Ръцете на Елена потреперваха от време на време, лицето й, пребледняло, се криеше зад разпиляващите се й коси. Неприятно, но се случваше. Очите й бяха облени в сълзи, което беше още по – неприятно. Искаше й се да знае, че имаше бъдеще, че всичко щеше да се оправи, че той щеше да иска да продължи живота си с нея, но те .. те имаха различна съдба, щяха да им се случат различни неща. Тя трябваше да поеме по пътя, отреден й, той също. Нямаха бъдеще сега, нямаха тогава, няма и да имат. Трябваше да се подчинят и да забравят един за друг. Елена трябваше да убие и последното, което й бе останало от него, за да можеше да продължи, както и трябваше. За да можеше и той да продължи.
Затова стоеше вече пред кабинета и от половин час чакаше, за да влезеше в онази стая и за да махнеше и остатъка от тази несподелена нейна измислена любов и всичко да приключеше.
Само че имаше проблем. Нямаше начин да приключи. Оказа се, че няма начин. Знаеше, че беше бременна и беше сигурна кой беше бащата, но нямаше ни най – малка идея за това, че в утробата й не беше само едно дете, а цели три. Съобщиха й , че дори това може да се окаже последният й шанс, но .. не знаеше, наистина не знаеше дали вече искаше да е отърве от тях. Ами ако не можеше да има деца повече? Тогава какъв щеше да бъде смисъла изобщо да прави всичко това. Не можеше да го причини на себе си. На децата си. А може би дори и на Сайлъс. Как щеше да му отнеме правото да бъде баща? Без дори да го попита … това, това беше грешно. Трябваше да му каже, непременно трябваше.
Затова и се сбогува с доктора, като му благодари за всичко, плати му, а след това бързо се изнесе. Качи се в колата си и потегли към дома на Сайлъс. Сега поне в Лон Анджелис не беше студено, ами напротив. Доста топло, което беше добре за нея, поне така нямаше да й се налага да мъкне сумати дрехи със себе си. Но това, че носеше мислите си й беше напълно достатъчно.
Потрепери, когато паркира. Обхвана здраво волана, а след това се отпусна, нахъса се. Нахъсваше … цели трийсет минути. Стоеше пред дома му и се чудеше какво да каже, какво да прави. Не беше сигурна дали да ходи при него изобщо. До последно се колебаеше .. докато той просто не излезе от дома си и тя срещна погледа му. Което я накара да потрепери дори повече.
И все пак излезе от превозното средство и след около минута, съвсем бавно се приближи до него.
- Трябва да поговорим за нещо много важно – обяви Елена и една неловка усмивка се появи на лицето й. – Трябва да ти кажа нещо.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by silas. on 11.09.16 20:19

Първите утринни лъчи обагриха нощното небе в рзово и бледозелено. Сайлъс го наблюдаваше от прозореца на стаята си. Избра да наеме тъкмо тази стая заради отвора на тавана, през който можеше да излиза на покрива. В момента капакът бе вдигнат и отвън нахлуваше полъхът на студения вятър. Сайлъс беше напълно облечен, но не защото беше станал рано. Въобще не си бе лягал.
От известно време работеше като барман в едно нощно заведение. Парите с които се издържаше досега щяха скоро да свършат. Трябваше да се вземе в ръце, да започне да се справя като обикновените хора и го направи. Справяше се сравнително добре. Поне бе поспрял алкохолът и жените, но не съвсем. Въпреки всичко той се бе прибрал преди цели два часа. Беше легнал на леглото и наблюдаваше белия таван, в пукнатина, мислейки си за нея. Последните месеци го измъчваше една и единствена мисъл – Елена. Невероятно бе как човек искаше толкова много нещо, а то всъщност бе толкова грешно и нередно. Желаеше я – да, но не биваше, а и тя най – вероятно го мразеше. Държеше грубо с нея с цел да я накара сама да напусне живота му, не защото той не я искаше в живота му. Беше точно обратното. От последната им среща не се бе обаждала, дори не го бе потърсила. Може би се бе върнала в Мистик Фолс. Щеше да е добре и за двамата, ако го бе сторила. Така по – бързо и по - лесно щеше да му бъде, за да я забрави, но винаги щеше да остане споменът дълбоко в съзнанието му. Самият Сайлъс не знаеше какво точно трябваше да стори. Не бе сигурен дали това, което правеше бе редно или пък не..
Шумът на движеща се кола го изкара от трана, предизвикан от ума му.  Надигна се. Погледна часовника, който бе закачен на стената от дясната му страна. Минал бе само час и двадесет минути. По – малко от обикновено. Понякога се чудеше как след такъв тежък и изморителен ден не заспиваше веднага. Изправи се и се подпря на студения прозорец. Колата бе спряла точно пред къщата му. Но защо? Обикновено никой не идваше да го посети, особено толкова рано сутринта. Загледа се, опитвайки се да види кой се намираше на шофьорското място. Не можеше да види много добре, но установи, че бе жена. Не я разпозна, но не му се и занимаваше в момента. Отиде малко по към стената, за да не го забележат, че ги наблюдава. Минаха няколко минути и нищо. Стоеше си там. Защо?Не проумяваше. Изчака още малко, но отново нищо. Накрая реши да провери. Слезе долу. Още с отварянето на вратата погледа му се засече с погледа на девойката, която вече разпозна – Елена. Най – малко нея очакваше да я срещне пред къщата му, но все пак я очакваше. Отвътре се за радва, но външно не го показа. Стоеше със същата студена гримаса. Веднага щом застана пред нея щеше да стрелне въпрос, с който щеше да я попита защо е дошла, но тя го изпревари.
- За какво? – Сайлъс нямаше търпение да разбере, но го каза незаинтересовано. Трябваше да приключат този разговор по – бързо. Знаеше как да я накара да не увърта толкова – като я накара да се чувства нежелана. Защо винаги се появяваше, когато той вече бе на път да я забрави и отново чувствата се появяваха, по –силни от всякога? – След малко трябва да тръгвам за работа. Не искам да закъснея – излъга я – да.
avatar
silas.
вещер
вещер

Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by ElenaGilbert.▲ on 11.09.16 21:25

Беше супер притеснена. Кръсти ръце, с което по някакъв начин слагаше преграда между него и нея, казвайки че не й се говореше за това, което беше и истината, но нали се сещате, че винаги идваше един от онези моменти, в който няма как да избегнеш случващото се, а тя нямаше как просто ей така да пожертва децата си, при всичко, което вече знаеше за тях. А и все още, дори онзи ден, в който рабра, беше убедена, че това, което искаше да направи, щеше да бъде огромна грешка. А това днес .. е то, просто потвърди всичко, което би трябвало. Пусна ръцете си свободно да паднат по дължината на тялото си, а след това погледна към Сайлъс. Осъзнавайки че вече от няколко минути стои пред него, губи му времето и не го пуска да иде на работа, защото той я чакаше да се изкаже, я накара да се почусвтва неловко и да се притесни, че и да се страхува. Какво да му кажеше? Трябваше ли? Ами ако той убиеше децата й? И без това не я понасяше .. какво щеше да прави, ако той не би искаше? Можеше да се опита да ги гледа сам самичка .. но те бяха цели три. Как щеше да се справи? Щеше ли това да бъде възможно?
- Ами .. аз .. такова ....
Започна да заеква и да се заозърта. Все едно търсеше къде да се скрие и повече да не се появява пред очите му, за да изчезна всичкия този страх, който не можеше да контролира, а може би по - скоро нямаше желание това да се случи.
- А-а-а-аз ... ако искаш ще говорим, след като приключиш - каза набързо, а след това се завъртя.
Искаше да си ходи, да си тръгне, да се каччи в колата и да отпраши нанякъде. Някъде далеч на много километри. Да се скрие, да поплаче, да се отърве от това напрежение. По лицето й започнаха да се стичат сълзи, а тя ги бършеше бързо, докато бързаше да се качи в колата. Дори подтична за момент, но когато реши да отвови вратата и да изчезне, нещо се случи. Появи се едно гласче, което започна да й повтаря да се върне, да се справи, да се опита. Но знаете ли колко беше силен страхът й. Не знаеше дали ще може, дали искаше. Беше хванала дръжката на колата и плачеше, без да спира, на глас, без дори да го вижда, осъзнава. Просто плачеше така, както отдавна й се искаше да заплаче.
Тя си нямаше и на идея, че всичко се дължеше на новата дарба, която бе придопбила. Не можеше да я контролира и тя си правеше, каквото искаше с Елена, а тя се поддаваше, защото беше твърде слаба и наранена, и объркана, за да се справи. Не беше на себе си, а много й се искаше да се върнеше. Вътрешно. Някъде много дълбоко. Ето там беше скрита нейната смелост. Много навътре, но беше там. И знаете ли какво? Тя се появи. Изведнъж Елена по някакъв много странен начин успя да прогони всичко. Беше толкова концентрирана върху желанието си да не се страхува, че избърза сълзите си и пусна вратата на колата. Обърна се към Сайлъс, тръгна смело към него и го целуна. Бавно, нежно. Но беше толкова уверена. По - уверена от всякога.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by silas. on 14.09.16 20:22

Сайлъс се бе научил по трудния начин, че любовта унищожава, а чувствата съсипват. Веднъж си бе позволил да обича и краят бе трагичен. Оттогава странеше от всички, не си позволяваше да бъде завладяван от емоциите. Бягаше от тях, криеше се. Убиваше, за да заличи каквато и да е човечност у себе си. Търсеше убежище в нощта и сенките, спотайваше се, за да забравя истинската си същност и това, което най-много желаеше. Не беше човек, не смяташе да се преструва на такъв.
Наблюдаваше движенията й, плахостта й; начинът, по който се отдръпваше. Страхуваше се. От него ли? Или от това, което искаше да му каже? Какво ли бе толкова важно, че чак да го потърси след всичко.. след всичко, което се случи, което той й наговори. Твърдеше, че не я искаше в живота си, но дали бе осъзнала, че не бе така? Имаше промяна в поведението й. Преди, когато беше под проклятието на безсмъртието, тя бе като него.. нямаше човечност в нея, не допускаше чувствата до себе си. Сега. Тя бе толкова крехка, мила, невинна. Усещаше треперенето в гласа й. Имаше чувството, че сърцето й щеше да изскочи от притеснение, а присъствието му причиняваше всичко това. Не показваше никаква друга реакция, освен тази на безразличието.
Играеше си с огъня и, по дяволите, щеше да се опари. Знаеше го, усещаше го. Нямаше да може да го угаси навреме. Пламъци вече бушуваха в него, опустошаваха го като ураган. Беше прекалил и след време щеше да трябва да се изправи пред горчивите последствия. Елена бе забраненият плод – нещо недостижимо; нещо, от което трябваше да стои далеч. Само че не можеше, колкото и да си го повтаряше.
Бе на път да каже нещо, но целувката на Ел го спря. Очакваше всичко, но не и това. Докато я наблюдаваше как си тръгва сърцето му се късаше малко, по - бавно, а в онзи момент сякаш зарасна и отново започна да гори. В онзи момент не знаеше какво точно да направи. Не мислеше, а просто отвърна. Сякаш започна да слуша повече сърцето си, отколкото разума си.
- Аз.. наистина бързам, Елена - лъжи, лъжи и пак лъжи. Не знаеше как по друг начин да я отблъсне в момента. Може би така нямаше да я заболи. Или поне по - малко. Бе му омръзнало да лъже и да я отблъсква. - Казвай каквото имаш да ми казваш. Нещо случило ли се е? - усещаше се лека загриженост в гласа му. Искаше да разбере какво имаше да му казва, но направи лека незабележима крачка назад, за да не се повтори целувката от преди малко. А и не биваше всяка тяхна среща да свършва в леглото.
avatar
silas.
вещер
вещер

Брой мнения : 122
Reputation : 10
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by ElenaGilbert.▲ on 14.09.16 21:55

Елене бе почувства облекчение от това, че бе получила отговор на действията си, че всичко не беше само от едната страна, че може би и той имаше чувства към нея. Иначе защо щеше да му е да го прави? Все още си спомняше, че той искаше да я разкара от мига, в който тя се бе натрапила в живота му и му бе поискала услугата, заради която в момента беше човек. Която я беше спасила от времето на това да бъдеш вампир. Но не беше сигурна дали животът й щеше да се подобри така или пък щеше да се разруши.
- А-а-аз .. - продължи със заекването. - .. съжалявам - промълви тихо и сведе поглед.
Почувства се някак гузно от това, което беше направила. Сякаш беше много погрешно и не знаеше точно как да се извини за глупостта си.
- Ами .. всъщност..
Все още не знаеше дали искаше да му казва нещо изобщо. Не знаеше как да го направи, какви средства да използва. Дали беше изобщо нужно да му говори. Но с всяка изминала секунда се чувстваше все по - задължена да направи това.
- Сайлъс .. не знам как да ти го кажа, но ...
И тогава отново се спря за няколко секунди. Имаше нужда да хване ръката му, която все още наблюдаваше. Искаше да погледне очите му, но нещо все не й го позволяваше. Сякаш вината беш нейна и беше нужно да изтърпи наказанието си, колкото и тежко да беше то, а повярвайте, не искаше да бъде наказвана. Струваше й се, че бе страдала достатъчно и е време да направи нещо за себе си, за да можеше тази нощ да заспи спокойно.
- Аз съм ...
Отново спря.Не беше чак толкова лесно, колкото й се искаше. Просто щеше да изплюва думите си и да приключи историята. .. така си мислеше, че щеше да постигне целта, с която беше дошла тук, на което и се надяваше най - много.
- Сайлъс, аз ...
За последно помисле преди да се увери окончателно, че това е онова, което искаше да направи. Беше сигурна, че искаше да му каже, но нямаше смелост. И дори когато бе на път да каже всичко, отново нямаше. Дори сега думите й звучаха, сякаш беше изплашена, но и объркана. Вдигна поглед и довърши мисълта си:
- Аз съм бременна, Сайлъс ... с твоето дете.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: There is never a time or place for true love. It happens accidentally, in a heartbeat, in a single flashing, throbbing moment. - Elena and Silas

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите