Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Предишната тема Следващата тема Go down

I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 07.09.16 23:29


-Нищо не се е променило, нали братко?-Фин стоеше на няколко метра, залепил онази типична за него, самодовлна усмивка на лицето си. Очите му горяха от доволство. Кол можеше да забележи пламъчетата, които играеха в тях.
-Фин..махай се!-изкрещя, но сякаш викът му севърна като енергийна вълна и го удари, причинявайки му силно главоболие.
-Не можеш да устоиш..на кръвтта..на глада..-вик се изтръгна от гърлото на Кол и той захвърли парче дърво по брат си. Смехът му пронизваше ушите му, усилваше се в съзнанието му, причинявайки му нетърпима болка. Вампирът пристисна ушите си с ръце,а те прокървяах. Бе коленичил, а около него имаше около двайсетина трупа, разкъсани и източени като кръвни банки. Лицето на Фин трепереше, размазваше се, но не спираше да се смее и да го подлудява. Кол стисна очи, искаше да изчезне, брат му и всичко наоколо, искаше и самият той да се изпари и да спре да съществува.
За мигболката спря и това го накара да повдигне погледа си. Фин го нямаше и вече не се чувашесмехът му, причиняващ терзания. Пред Кол стоеше женска фигура. Той се втренчи в нея, всяка извивка му бе до болка позната, полюшващата се шоколадова коса, леко изнесената встрани ръка.

-Давина?-Но..тя бе мъртва..не, това не бе истина..бе сън, сега бе сигурен, макар напоследък трудно да различаваше реалността от сънищата, той знаеше, че за жалост това нямаше как да бъде реалност, защото Давина нямаше да стои тук..пред него...защото..едвам успя да преглътне огромната буца,заседнала в гърлото му преди думите да се изпишат в съзнанието му..защото Давина бе МЪРТВА..той я уби..той бе виновен за това, че можеше да я вижда само в сънищата си, на място, което не можеше да я достигне наистина. Давина му липсваше, всъщност повече от всичко. Тя бе единствената причина поради която той се бе почувствал нормален, единствената причина поради която искаше да е по-добър, за нея, да я защитава и да бъде до нея..а вместо това той бе истинската заплаха, този, от който трябваше да стои далеч..не успя да я опази от самия себе си. Всяка секунда, която стоеше пред нея и я гледаше, но не можеше да я докосне бе наказание, дори усмивката й бе наказание за него, припомняйки му как никога повече няма да я има. Прекарваше дни хранейки се и убивайки, а когато бе толкова упиянен, че да заспи - я сънуваше и не знаеше дали сънят е мечта или кошмар.Беше я предал, превръщайки се в онова жадно за кръв и отмъщение чудовище.
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 07.09.16 23:59

Смъртта бе безсилна. Макар Давина да се бе страхувала от смъртта, осъзнаваше, че това беше най-голямата лъжа. Не намери покой, но при вещиците всичко беше различно... при нея беше различно. Имаше толкова недовършени дела в света на живите, имаше толкова хора, на които държеше.
Отвъдното беше измамно място, едни се предаваха, отдавайки се на вечен покой, други се бореха. А Давина имаше сили, за да го направи. Имаше и желание, което я караше да се стреми към живота, да иска да живее. Да живее за него. Миговете минаваха бавно, а всяка минута ѝ причиняваше болка, караше я да се разкъсва от това, че не може да го види. Дори тя не можеше да измами смъртта, оставаше ѝ малкото, на което беше способна - да се явява като неканен гост в сънищата му, като привидение, да му шепти тихо с вятъра, да го гали със слънчевите лъчи.
-Кол...
Шепотът ѝ се разнесе тихо, привиквайки го, приканвайки го да я забележи, да я пусне в съзнанието си отново. Болката от това да го види беше по-силна дори от това да не е до него. Толкова близо и същевременно толкова далеч, на една ръка разстояние, без да може да се протегне, да обвие ръце около врата му и да се сгуши до него. Това я измъчваше. Но не можеше да спре, продължаваше да го посещава в сънищата му, продължаваше да копнее за него.
-Аз съм.
Усмихна се, когато чу гласът му. Начинът, по който той произнасяше името ѝ беше незаменим, полазваха я тръпки, когато тихо го прошепваше в съня си. И я болше още повече. Отново тази болка, болката на раздялата, на безпомощността, която изпитваше.
-Ти обеща... - тъмнокоската поклати глава неодобрително. Беше ѝ дал дума, че ще се промени, че ще контролира звяра в себе си и няма да се отдаде отново на неконтролируеми убийства.
-Аз знам, че ще ме върнеш, Кол. Не искаш да те виждам такъв, нали?
Плъзна дланта си на сантиметри от бузата му, а на лицето ѝ разцъфтя ангелска усмивка. Така и не можеше да го докосне, да го накара да усети, че тя е до негои че има цялата ѝ подкрепа. Той беше достатъчно силен, за да се въздържа. Но беше ли достатъчно силен да го направи заради нея.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 08.09.16 16:15

Кол затвори очи за миг. Не смееше да я погледне..Бе обещал, но това бе преди той да отнеме живота й. Тогава искаше да се промени, искаше да бъде по-добър за нея, а не да я отвръщава със същността си. Вярваше, че най-накрая може да е щастлив, след всичките години, през които винаги бе отхвърлян и мразен. Щеше да има кой да го обича. Давина му бе достатъчна, тя го мотивираше да се бори със себе си и всички останали. Трябваше да умре още тогава, когато Марсел го накара да напусне града. Да изсъхне извън границите му и да изгори под слънцето. Не биваше да се връща и да си мисли, че нещата могат да бъдат оправени, защото ако не го бе сторил сега Давина щеше да е жива.Тя вярваше в него, единствения човек, който всъщност някога бе повярвал в Кол Майкълсън и възможностите му. Прекалено голям кредит ли му даваше с вярата си, може би го обичаше и за това смяташе, че Кол може да бъде по-добър, или пък само и единствено тя бе видяла истинската същност на Кол, под маската на чудовище и убиец?

-Съжалявам..-всеки път това бяха думите му, когато тя му се явяваше. Казваше го колкото на нея толкова и на себе си. Съжаляваше, че я бе срещнал онзи ден и се бе намесил в живота й, за да го отнеме по-късно. За първи път от както го посещаваше тя го доближи, стоеше на сантиметри от него и сякаш той можеше да усети огромната енергия, която искреше от духа й. Ръката й се доближи до него и въпреки, че тя не го докосна - той можеше да я усети, по спомена, който този жест бе оставил у него. Сякаш бузата му помнеше мекотата на ръката й..нещо в него се пречупи, скъса се отдавна пролиняла нишка, сякаш отведнъж. Той изпита нуждата да я докосне наистина, толкова силна, сякаш се давеше и имаше нужда от глътка въздух. Вдигна очи и я погледна. Трябваше да намери начин да я върне, дължеше й го, след всичко, което тя бе сторила за него. Давина заслужаваше да живее повече от всеки друг на тази планета. Той се изправи, застанал срещу нея и лека усмивка се появи на устните му - такава, каквато само Давина можеше да предизвика у него.

-Давина Клеар..не биваше да попадаш на черната овца на семейство Майкълсън..-толкова дълго време бе мислел, че тя го мрази..посещаваше го в сънищата му като призрак, сънища приемайки формата на чудовищата, които самият той е. Отначало смяташе, че му праща тези сънища като справедливо наказание, но виждайки усмивката й сега и погледа, с който го гледаше осъзнаваше, че тя всъщност винаги бе прокудвала чудовищата..Давина не го мразеше въпреки всичко, което й бе причинил.

-Ще те върна!-отговори решително и онзи пламък, който преди гореше в очите му сякаш лумна отново. Не знаеше как ще го направи, но бе готов на всичко за да открие начин да я върне и бе сигурен, че ще успее. -Заедно ще намерим начин.

Обещавам ти, Давина Клеар. -ръката му се протегна леко напред с отворена длан.
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 08.09.16 18:00

Чувайки това "Съжалявам" нещо в Давина се сви. Не искаше да го упреква, не искаше да го кара да изпитва вината, която можеше да се усети в гласа му. Болеше я да го вижда така. Усещаше, че наистина съжалява за действията си. А дали Давина просто не се заблуждаваше? Дали той наистина бе в състояние да се контролира, да потисне желанието за кръв, да загърби така лесно досегашния си живот.
-Кол, ти си най-хубавото, което можеше да ми се случи - отвърна тя на думите му. Макар и черната овца, макар и да я беше отговорен за смъртта ѝ, тя го обичаше. Знаеше, че случилото се е грешка и че той не беше виновен. Предците ѝ бяха жестоки, бяха безмилостни в раздаването на наказания, това явно беше наказанието на Давина. И сега го изживяваше, всяка една секунда се разкъсваше от това, че е далеч от него.
Той звучеше толкова сигурен, че по този начин даваше сили и на вещицата. Огънят, разпалил се в очите му, ѝ даваше надежда, това беше този Кол, в който се бе влюбила.
-Стрикс. Те имат заклинанията ми, когато търсех начин да те върна.
В този момент остра болка прониза малката вещица, сваляйки я на земята. Предците не бяха доволни от тази информация, нямаше да ѝ позволят да каже повече, нейната съдба не беше да живее. Дори това, че се явяваше на Кол не беше правилно и не им се нравеше, множество пъти я измъчваха, опитвайки се да я откажат и просто да се предаде, да потъне като всички сиви души в отвъдното. Без връщане назад, без шанс да бъде спасена. Но тя отказваше да бъде погубена, без да се бори. Не се страхуваше от смъртта, но искаше да живее, искаше го с цялата си душа, с цялото си същество.
-Обичам те, Кол Майкълсън - усмихваше се, вдигнала поглед към него. Усещаше как силата ѝ започваше да намалява, как и бездруго краткото им време днес привършваше. Тя дори не трябваше да е тук, но съумяваше да открадне поне няколко минути, за да го види, макар и в съня му. Предците не можеха да ѝ позволят повече, но не можеха да ѝ вземат и малкото, на което беше способна в името на обичта си към него.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 09.09.16 12:38

-Ш-шт. -болката, която се изписа на лицето й накара сърцето му да пропусне уда и да се свие. -Това е достатъчно за сега.- той се наведе и коленичи пред нея. Искаше да я помилва, да я прегърне и да я успокои, но това нямаше как да бъде възможно сега. Изгаряше да усети допира й, меката й коса и устните й върху своите. Сетивата му я помнеха, всичко от това, помнеха колко е приятно да я прегърне и в следствие на това, че винаги бяха вампирски изострени - болката се усаще много по-силно. Изгаряше го отвътре, сякаш паразит дълбаеше от него.
Щеше да я върне каквото и да му костваше това.Бе готов да изпепели Стрикс , да изтръгне необходимата информация от всеки един член. Бе готов и да пренебрегне егото си. Нещо, което Кол Майкълсън никога не бе правил до сега за никого. Но Давина заслужаваше всичко това и повече. Единствено тя имаше силата да извади една отдавна забравена същност на Кол наяве.

-И аз теб, Давина Клеър. -той я гледаше право в очите , неговите не бягаха към земята виновни както преди, защото сега бе решен да й покаже колко важна е тя за него.

-Надявам се да те видя отново в следващия си сън . - лека усмивка се появи на лицето му, докато я гледаше как тя си отива и само за секунди - изчезна отново. С нея си отиде и светлината, заместена от мрака, в който се давеше душата му с десетилетия.

Кол отвори очи, все още леко замаян от съня, в който бе потънал. Първоначално не можеше да познае мястото на което се намираше, но само след няколко минути разбра, че е в бърлогата си, на озни стар диван, който винаги го приютяваше. Споменът как Давина е заспала на него, а той я завива в одеала пробяга през съзнанието му. Отне му няколко минути да се приведе в горе долу приличен вид. Знаеше при кого да отиде за помощ относно Стрикс.И бе сигурен, че ще я получи дори да му се наложеше да се потруди за нея, защото въпросния човек искаше да види Давина давина жива точно толкова, колкото и самият Кол.
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 09.09.16 14:22

-Внимавай - предупреди го тя.
Знаеше, че вещиците, които служеха на Стрикс бяха опасни, занимаваха се с тъмна магия, която можеше да бъде неконтролируема. Криеше в себе си тайни, които не можеха да бъдат така лесно разгадани, беше неизвестна и нестабилна. А тези вещици я бяха овладяли, знаеха как да я използват в своя полза и срещу другите. Давина нямаше да си прости, ако заради нея се случи нещо с Кол. За времето, в което госпожица Клеар беше сред тези вешици, успя да събере доста заклинания, да разучи магии, които да измамят смъртта.
-Винаги ще се явявам в сънищата ти. Докато накрая не бъдем заедно. Обещавам.
Давина се усмихваше, гледайки право към него. Никога нямаше да се откаже, щеше да се бори със смъртта ѝ нямаше да се остави в коварните ѝ лапи. Щеше да се бори за това да е с него, да живее, защото съдбата достатъчно ги бе наказвала, отнемайки им много шансове да бъдат щастливи. А дотогава ѝ оставаше само да се появява като призрак в сънищата му, да си краде по няколко минути време, в което да са заедно, макар и не напълно. Тези няколко минути, преди Предците да усетят и да я лишат и от това мъничко удоволствие.
Тя знаеше, че Кол щеше да направи и невъзможното, за да я върне, щеше да убие всеки член на Стрикс ако се наложеше. Давина вярваше, че няма да се стигне дотам. Сега, когато Марсел бе техен водач, Кол щеше да намери съюзник в негово лице, все пак Марсел бе като баща за малката вещица. Неведнъж я беше спасявал, неведнъж беше доказвал, че я чувства като дъщерята, която нямаше.
Давина предчувстваше, че скоро силите ще я напуснат, поне засега. Но беше видяла Кол, това ѝ стигаше, за да стопли душата ѝ и да я зареди с нова доза надежда. Имаше нужда от това, имаше нужда и от него. Силата, която той ѝ даваше, ѝ помагаше да се справя с това да е далеч от него, караше я да очаква близостта му и да не се съмнява, че ще я върне към живота.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 13.09.16 19:33

Кол отвори рязко очи, а след това ги затвори в следствие на главоболието, което го прониза като куршум. Той се изправи, за да разбере къде се намираше, защото имаше огромно бяло петно на мястото на снощните спомени. Това а и лежащите около него тела му подсказваха че за пореден път бе излязъл извън релси. Това не трябваше да се повтаря, не и ако искаше да върне Давина по-скоро. А той не само го искаше, той умираше това да се случи. Ето защо веднага щом разчисти снощната бъркотия се отправи към Стрикс и по-точно към Марсел, който се надяваше да му помогне. Марсел и Кол не бяха в добри отношения, факт възникнал в следствие на глупавите постъпки на Кол в миналото като например кървавото Шекспирово представление, което бе накарал Марсел да гледа като малък. Смъртта на Давина бе само още една причина черешката на тортата която накара Марсел да мрази Кол още повече и искрено да желае смъртта му, която на този етап не бе съвсем достижима. Ето защо й реакцията на Марсел бе доста бурна когато видя Кол в имението на Стрикс. Той все пак успя да го "умилостиви" връзвайки го за един стол и принуждавайки го да го изслуша. В следствие Марсел разбра , че това, което Кол дрънкаше можеше да е истина и да върнат Давина обратно и реши да му предостави необходимите ресурси , за да осъществи плана си. Само, че тук имаше уловка и нямаше как без нея. Кол трябваше да приеме да обитава тялото си на вещер за определен период от време,работейки с вещиците на Стрикс по някакво заклинание (те му казаха какво, но той изобщо не го и чу, защото не му пукаше) и помагайки им с познания. Той бе съгласен без дори да е чул повече.
На следващия ден щяха да изпълнят заклинанието което да го прехвърли в тялото му на вещер, а след това той щеше да има възможността да върне Давина. Искаше да поговори с нея тази вечер, макар и за малко и да й каже как са се рзвили нещата и да чуе мнението й. За това вещиците му дадоха нещо като бонус. Кол щеше да може да се свърже с нея в рамките на кратък период от време с помощта им .
В полунощ той отново се върна в имението на Стрикс.Заклинанието, което щеше да му позволи да се свърже с Давина щеше да се изпълни в магическия басейн. Всичко бе готово и той без колебания нагази в него.

-Давина?

**ПС: Извинявам се за закъснението! Надявам се не е проблем. ^
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 13.09.16 20:51

Давина се притесняваше как ли ще се стекат нещата, не искаше безразсъдството на Кол да не му навлече проблеми. Знаеше, че той щеше да направи всичко възможно, за да намери начин да върне Давина към живота и да достигне до заклинанията, с които Стрикс разполагаха. Опасяваше се да не поискат нещо от него, те бяха хитри, безсърдечни и нямаха никакви скрупули, работеха един-ствено за собствените си интереси. Не ги интересуваше чуждото благополучие, чуждото щастие, търсеха облаги във всяко действие, с което помагаха на някого.
Обикновено Давина се явяваше в сънищата на Кол. Стремеше се да е възможно по-често, но понякога чувстваше как силите не ѝ стигат, кака Предците я наказваха за тези непозволени действия от нейна страна.  Но сега усети как някой друг сякаш я призоваваше. И ето, че пред нея стоеше той.
-Кол - в нежният ѝ глас можеше да се усети толкова обич.
Огледа се настрани, само за да види, че той не беше вкъщи. Можеше да познае това място винаги, по всяко време.  Връщаше ѝ спомени, към които нямаше желание да се връща. Към черните им магии, към смъртта на Ариана, която никой не изпрати в последния ѝ път. Спомняше си как тръпки я побиха първия път, когато се озова на това място. Кол беше при Стрикс. Това накара сърцето на Давина да се свие от притеснение. Осъзнаваше, че има опасност, но и че това беше единственият начин да бъдат отново заедно. Или поне единственият, който в момента ѝ беше известен. Ако имаше друг, едва ли щеше да изпрати Кол при тях. Въпреки притесненията, които изпитваше, се постара да не ѝ проличат външно, не искаше Кол да вижда това.
-Доста си бърз - усмихна се и отново върна погледа си върху него.
За толкова кратко време беше дошъл при Марсел и вещиците, в името на това да я спаси. Осъзна, че Стрикс го бяха свързали с нея сега, не знаеше колко време имат, но не ѝ се искаше скоро да свършва.
-Моля те, внимавай със Стрикс. Поискаха ли нещо от теб? - попита го Давина.
Отново беше толкова близо до него и толкова далеч. На няма и ръка разстояние и същевременно на светлинни години. А така искаше да може да го докосне, да го прегърне. Никога нямаше да се откаже.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 14.09.16 13:48

-Имах известни затруднения..-извъртя очи и се усмихна леко.-Но успях да се справя с тях. - Той погледна към Марсел, който стоеше на няколко метра от него. Все още нямаше доверие на Кол и мислеше, че може да бъде измамен от него по някакъв начин, но все пак бе готов да съдейства.
-Магията има цена и аз много добре знам това. - той се усмихна отново, но този път в усмивката му имаше нотка на горчивина. И все пак не искаше да я притеснява със сделката, която бе сключил. Знаеше, че ако й кажеше, че трябва да им съдейства за нещо, за което си няма и идея какво е , тя щеше да го накара да развали сделката и да намерят друг начин. Но Кол знаеше, че може би няма друг начин, пък и през годините бе изтърпял толкова много неща, че малко тормоз от страна на някакво си сборище щеше да му се стори като ухапване от комар.
-Така. - той посочи себе си описвайки с ръце полукръг. -Не бих ти бил от полза.-не знаеше как Давина ще реагира когато го види отново в друго тяло. Всъщност той предпочиташе вещерското, но след като Фин го прокле , нямаше как той да бъде върнат обратно в него. Не знаеше, че Стрикс го притежаваха, пазейки го с някакъв вид заклинание. Не знаеше и дали отново щяха да го върнат в неговото собствено след като изпълни частта си от сделката с помагането. Но щеше да се наслади на миговете, в които отново ще си поиграе с магия. -Сборището са открили начин да запазят тялото, в което бях вселен като вещер. Утре ще извършат заклинание, с което да ме върнат, а след това аз ще върна теб. -Той се усмихна. Едва ли щеше дори да мигне тази нощ, знаейки, че утре най-накрая ще може да я прегърне отново след толкова дни далеч от нея, с мисълта, че никога повече няма да я види. Сърцето му биеше прекалено бързо. Единствено Давина бе способна да накара Кол да се почувства по този начин - развълнуван, искащ нещо толкова силно, че всяка клетка в тялото му да крещи .
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 14.09.16 14:42

Давина се развесели, когато Кол спомена за проблемите, с които се е сблъскал. Двамата с Марсел никога не бяха в особено топли отношения, а и при обстоятелствата, едва ли скоро щяха да се разбират. Марсел нямаше да загърби така лесно факта, че Кол бе виновникът за смъртта на вещицата, дори и това, че щеше да се превърне в нейният спасител, нямаше да помогне за затопляне на отношенията между тях. Преди неразбирателствата между тях понякога я забавляваха, освен когато излизаха извън границите на приемливото.
Давина се учуди, когато той спомена, че ще трябва отново да се върне във вещерското тяло, което Стрикс явно бяха запазили. Тя не желаеше Кол да се чувства притиснат и да върши неща, които не иска. Но от друга страна знаеше, че той обича магията, сякаш понякога му липсваше.
-Аз ще те обичам във всякакво тяло - каза му тя и се усмихна.
Обичаше него самият, обикна го като вещер, обикна го и като вампир, не беше важно в кое тяло беше. Беше важно, че беше той. Че я караше да се чувства добре, караше сърцето ѝ да бие лудо, а мислите ѝ да са насочени единствено към него. Това беше важното.
-Моля те, не прави нищо глупаво. Ако са поискали нещо от теб, не го прави. Откажи се.
Давина му се молеше с отчаян поглед, не искаше да сключва мръсни и тъмни сделки с тези вещици, не искаше да се забърква с тях. Но той едва ли щеше да я послуша. А ако все пак Стрикс се опитат да им навредят по какъвто и да било начин, то Давина щеше да се постарае да си платят. Макар, че сега, когато Марсел беше техен лидер, той самият нямаше да позволи неговата малка вещица да пострада или да е нещастна по вина на сборището.
-Значи утре всичко свършва. Ще сме заедно - усмивка разцъфтя на лицето на тъмнокоската.
Не можеше да повярва, че утре ще бъде до него, оставаше толкова малко време. Вече нямаше да си краде време от съня му, нямаше да се явява като призрак през нощта, да се крие от Предците, да жадува за една минута повече време. Всичко приключваше утре.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Kol. on 14.09.16 19:35

-Да..най-накрая.-Кол се усмихна леко. Наистина бе изключително радостен поради факта, че най-сетне ще може да преърне Давина отново. Малката вещица му липсваше адски много. Тя бе единствения човек, който го разбираше и който наистина го бе грижа за безрасъдния древен. Той помнеше деня в който явидя за първи път. Помнеше цветето, което бе накарала да разцъфне и искрящата й и безкрайно искрена усмивка. Тя винаги бе такава, чиста и искрена, широка, вдъхваща живот. Кол не я заслужаваше. Нито нея , нито усмивката й. Още по-малко сега, след всичките грешни постъпки и разочарования. Не знаеше как Давина все още му вярваше и го обичаше, но й бе безкрайно благодарен за това. Беше го страх, че ще изгуби всички тези хубави чувства, които Давина имаше към него . Понякога това го помрачаваше, страхът се превръщаше в гняв и той я отблъскваше, но малката вещица винаги намираше пътя към него, осеян с нейната светлина . Тя огряваше душата му и пъдеше мрака, който се бе настанил в душата на Кол преди векове. В щастието на Кол се усещаше нотка на недоверие и страх към така щедро дадената помощ на сборището. Той знаеше, че условита им не са напълно изяснение, знаеше, че крият нещо - уловка, която ще го накара да съжалява след време. Не можеше всичко да е толкова лесно - никога не беше, за това и сегашния случай едва ли щеше да е изключение .

-Всичко ще бъде наред. -Той протегна леко ръка и се приближи към Давина. Опакото на ръката му сякаш погали бузата й и макар нито един от двамата реално да усети допира - спомена за него бе достатъчен.

-Заедно ще се справим с всяко предизвикателство. Не ме е страх от сборището на Стрикс. Виждал съм много по-страшни неща през годините. -Да, той бе виждалмного, но никога не му се бе налагало да дължи нещо на някого, да продаде себе си и уменията си и да бъде контролиран в нечия услуга. Не, Кол бе бил точно обратното, винаги този, който владее положението, винаги той изискваше и раздаваше справедливост, но сега бе приел ролята на разменна монета за някой, който си заслужаваше и той никога нямаше да съжали за избора си, независимо какво щеше да се случи и как щеше да бъде използван.

-Трябва да потърпиш още съвсем малко..-не можеше да понесе мисълта, че тя страда заради него, той бе най-големия виновник за това предците да я измъчват сега и душата й да страда. В погледа му се четеше съжаление, но той не повтори думата, защото я бе казвал достатъчно пъти и тя нямаше да оправи положението - само той можеше да го стори.
avatar
Kol.
древен вампир
древен вампир

Брой мнения : 58
Reputation : 1
Join date : 27.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by -davina claire on 17.09.16 21:09

Думите му бяха в състояние да успокоят Давина, да прогонят всяко едно съмнение от съзнанието ѝ. Щом той казваше, че всичко ще е наред, значи щеше да е така и вещицата нямаше повод за притеснение. Вярваше му, вярваше му безрезервно и му се доверяваше без да се замисли, приемаше всяка една негова дума за чиста монета.
В момента, в който Кол се приближи и понечи да докосне бузата ѝ, Давина за миг затвори очи. Не можеше да се наслади на докосването, но можеше да се наслади на спомена за него, който беше така ярък в съзнанието ѝ, който караше всяка фибра в тялото ѝ да настръхва в очакване. Отвори очи, срещайки погледа на древния.
-Знам, че си виждал какво ли не, че си сблъсквал с опасности, по-големи от Стрикс, но това не ми пречи да се тревожа - усмихна се Давина.
Не искаше Кол да прави каквото и да било жертви само, за да я върне. Ако тук не станеше, щяха да потърсят други варианти, които за момента не хрумваха на вещицата, но с времето щяха да изскочат. Кол обаче изглеждаше сигурен и напълно убеден в действията си, едва ли тя щеше да го разубеди. Едва ли някой изобщо бе в състояние да го направи. Давина подозираше дали той не криеше нещо от нея, дали не криеше условията, които Стрикс са му поставили. Съмняваше се да го правят от добро сърце или за Давина. Те не бяха типичните вещици, не бяха съпричастни към свои, освен към самите тях, нямаха и изгода да върнат тъмнокоската. Тя знаеше доста неща за тях от краткото си пребиваване в сборището им, знаеше тайни и неща, които не биваше да стигат до грешните хора.
Давина не можеше да повярва, че толкова малко време я делеше от това да е с Кол. Да може да го прегърне, да го усети до себе си. Само ден я делеше от това.
-Търпях толкова време, ще успея да издържа до утре.
Усмивката ѝ изразяваше едно безумно щастие. Но щастието, което щеше да изпита утре нямаше да може да се сравни с нищо.
Магията на Стрикс явно беше силна, предците все още не бяха открили Давина, но и това беше въпрос на време. На следващия ден обаче, дори те нямаше да са в състояние да ги спрат. Не можаха да я пречупят толкова време в отвъдното, нямаше да успеят никога. Мисълта за Кол, любовта ѝ към него я правеха силна.
avatar
-davina claire
модератор
модератор

Брой мнения : 37
Reputation : 0
Join date : 07.09.2016

Върнете се в началото Go down

Re: I never meant to make you bleed,the blood on my hands scares me to death...I'll be good for all of the times that I never could.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите