Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 15 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 15 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34
we are all wicked
2 posters
Страница 1 от 1
we are all wicked
rebecca mader/lana parrilla
зелина; анджелика;
n/a
witch
може да "краде" силите на други вещици, като си ги присвоява; преобразяване /придобита дарба/
- Ти не умееш да обичаш, Зелина. Ти не го заслужаваш - думите му отекваха в съзнанието й и се повтаряше многократно.зелина; анджелика;
n/a
witch
може да "краде" силите на други вещици, като си ги присвоява; преобразяване /придобита дарба/
Премигна няколко пъти и успя да се върне към така неблагоприятната реалност, която така силно мразеше, че би направила всичко, за да я разкара от шибания свят ... или поне да я промени. За да изглежда така, както на нея и се искаше. И щеше да го направи. Щеше да обърне света в нейна полза, каквото и да й струваше. Цената не беше важна. Бе я плащала много пъти ... сега нищо не можеше да я спре. Дори цената. Винаги я имаше, винаги я плащаше, а някои дори я прескачаше. Тя не беше от тези хора, които получава всичко и нищо не им беше взимано. На Зелина всичко винаги й беше отнемано, но не и днес. Щеше да направи така, че нищо никога да не й се отнемеше ... да нямаше какво.
- Така е. Не мога - рече и се приближи до него, погали косите му.
Нежната усмивка се бе появила на лицето й. Изглеждаше като ... ангел. Толкова добра и мила. Сякаш наистина някога можеше да бъде.
- И съжалявам - каза също толкова, че дори по - нежно. - Не искам - заяви, като тонът й се превърна от мил и нежен в дрезгав, настоятелен, груб.
Ножът й се заби право в сърцето й и мрачната физиономия се замени с подигравателната. Той се опита да хване ръцете й да се измъкне, но тя завъртя ножа и се наведе към него. Съвсем тихо прошепна в ухото му:
- Едно ...
В очите й играеха бурна пламъчета, забавата се четеше с всяка гънка от красивото й лице. Покварената й душа крещеше и желаеше да го убие с всичко, що имаше.
- ... две ...
Засмя се, а той опита да я избута, разбира се, неуспешно. Не беше толкова силен, за да успее. Беше слаб, както щяха да са всички останали.
- Моля те, пусни ме. Заради дъщеря ни, ме пусни. Моля те, Зел ... - думите му нито за миг не повлияха на решението й.
- ...три - злобно рече и той замръзна на място.
Безжизненото му тяло се свлече на Земята, а Зелина се изсмя, като се надвеси отгоре му.
- Не се тревожи за нея. Тя ще бъде добре - каза и през усмивката си, затвори очите му. - Сладки сънища, любими. Чао, чао - смях я напуши и Зелина се изправи.
Завъртя се и дългата й, красива рокля покри част от тялото му, а след това я разкри, защото тя нямаше намерение да приключи с всичко, което имаше, да го съсипе и унищожи. Беше толкова вълнуващо. Искаше да го повтори, но сега предстоеше по - трудната част ... да я убие. Но колко трудна можеше да бъде тя ... николко. Защо да беше трудно? Уби мъжа, когото обичаше, без да й мигне окото. Това ли щеше да я спре? Едва ли. Тя беше Зелина. Най - великата, от най - великите. Нищо не можеше да я спре. И никога не бе успявало.
Усмивката веднага се лепна на лицето й, когато отвори вратата на стаята на дъщеря си. Беше толкова красива. Точно като майка си. Обичаше това момиче. То бе всичко за нея и винаги бе било. До днес ...
- Анджелика - каза и се приближи до дъщеря си, като я прегърна силно.
- Майко - рече момичето и на лицето й се появи онази така сияйна, омайна усмивка.
Зелина се отдръпна и огледа момичето си от глава до пети. Знаеше какво иска да направи и го правеше. Точно сега бе най - подходящия момент да се отървеше от всичко, за да получи онова, което винаги бе искала ... сила. Стисна силно ръцете на малката си и тя изписка.
- Майко ... какво правиш? - въпрос, едва изречен. - Пусни ме, моля те. Боли ме - молба, едва изречена, едва чута, че почти не.
Зелина стисна ръцете й още по - силно и силата на дъщеря й бавно се прехвърли към нейната.
- Обичам те, мила - каза и й се усмихна, след като тялото на детето й се свлече от немощ. - Наистина - наведе се и целуна челото й.
Прегърна Анджелика и я сложи да легне на леглото. Знаеше, че щеше да умре, но това бе за добра кауза. Щеше да победи, а нищо друго нея не я интересуваше. Излезе от имението и с уверена походка напусна изцяло пределите на дома си. Бе стигнала твърде, твърде далеч, за да спира сега. Не беше редно и нямаше. Тя не бе такъв човек ...
the Wicked Witch- вещица
- Брой мнения : 41
Reputation : 0
Join date : 13.01.2016
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар