after 5 months//elena&harley

by **ElenaGilbert.▲** 26.10.15 13:01

Елена вървеше по затрупаната с хора пътека. Кръвта се стичаше от вече мъртвите им тела, обливаше ги, правеше ги много по – привлекателни от преди. А кръвта им? Тя привличаше Елена. Караше я да я желае. Искаше още. Още много, но не от тяхната. Те вече бяха мъртви. Така не й беше забавно. Всичко губеше смисъла си, когато беше мъртво, непотребно. И тя не го желаеше такова. Затова щеше да си намери нова играчка. Имаше нужда. Трябваше й, защото иначе щеше да се побърка. Но не можеше да я намери тук. В този бар. Защото бе убила всички в него, бе и заключила вратата, за да не може никой да я безпокои.
Вървеше бавно по телата им. Дори не се опитваше да ги прескача, защото бяха толкова много, че едва ли щеше да успее. Всичките сто и двадесет човека бяха мъртви, подредени в тази линия от Гилбърт. Беше измъчвала всеки един от тях. По най – различни начини. Беше сигурна, че всичките са мъртви. Имаше такива, на които бе откъснала главите и ги бе забучила в гърлата на бутилките, защото наистина й пречеха. Особено първата. Когато погуби жалкото създание по този начин се спъна заради главата, която не спираше да обикаля стаята, което я ядоса и просто реши, че така ще се справи с проблема.
Излезе от бара, разбивайки вратата. Беше отделила на това място почти двадесет и четири часа. Но поне беше забавно. Не смяташе това за загубено време, но това, че не бе напълно задоволена изобщо не й допадаше. Жаждата й дори се усилваше, когато минаваше покрай хората, които я гледаха странно. Защо го правеха? Тя просто минаваше по улицата… Какво странно има в това? Да не би да е Бог, че така да й се чудят.
Спря пред колата си, когато забеляза следите от кръв по устните си, брадичката си, че и бузите си. Кристално бялата й рокля сега не бе толкова кристална вече, заради кръвта от собствените й рани и тези на другите. Един от хората в бара се опита да се защити, като я наръга с нож, което не му помогна особено, а само я накара да му изкара червата, а след това да му откъсне пениса, който величествено се разполагаше в една от чашите за вино. Изглеждаше прекрасно и бе обграден от кръв, което качваше нивото на красотата на творението й до сто процента.
Усмивката се появи на лицето й, а в същото време при мисълта вените изпъкнаха и очите й придобиха червен цвят. Засмя се. Беше толкова забавно. Никога не се бе забавлявала така и щеше да го повтори. Може би сега. Веднага. Защо не. Щеше да си избере нов бар и щеше да го украси с кръвта на всички в него.Обърна се и сериозното й изражение отново се появи на красивото й бледо лице. Вените й изчезнаха и езичето й обходи долните и горните й устни. Наклони глава, а след това решително продължи напред.
… но нещо се случи.
Разбира се. Как нямаше? Ако не й се случваше нищо, животът й би бил толкова скучен. С вампирска скорост се приближи до момичето и в следващия момент вървеше точно до него.
- Сладка Далиии, здравееей – усмивката за пореден път се появи, заедно с флегматичното изговаряне на думите. – Защо не си си вкъщи, бонбонче? – попита и я хвана грубо за ръката, като я придърпа към себе си, докато продължаваше да се усмихва. –Нима Бил няма нищо против да си навън толкова късно вечер? – рече, като между устните им имаше само три сантиметра разстояние.
Отново наклони глава и я бутна на студения бетон.
- Глупачка – процеди през зъби, а след това отново последва обичайното, смях.
Не разбираше за какво му беше тази. И без това за нищо не ставаше. А може би ставаше? Може би трябваше да провери.
- Ставай, секси.. И не си мисли, че имаш избор, защото иначе … - каза, като моментално в главата й се появиха няколко идеи, които може би щеше да използва. - … ще измислим нещо заедно – каза, като й намигна и се загледа в нея, очаквайки да направи нещо.
Но тогава нещо я разконцентрира. Нещо привлече повече вниманието й. Накара я за части от секундата да забрави глада, който не можеше да засити, защото на нея не й трябваше човешката кръв, ами вампирската. Само тя можеше да я избави. А може би дори и тя нямаше да може да успее. Очите й направиха една разходка из местността в този момент дочу как Далия се бе изправила и дори правеше опити да се измъкне.
- А, не. Няма да стане, миличка – каза и я хвана за врата, притискайки към стената. – Стой тук – внуши й, а след това я пусна и продължи да се оглежда, опитвайки се да намери някаква следа, някакъв белег, който да я отведе до този вампир, който усещаше, знаеше, че беше наоколо.

by Harley Quinn 26.10.15 20:47

Цирк! Това бе мястото, на което срещнахме мистър Джей и всеки един плакат за това шествие на комедията се изследваше старателно. Нямаше следа от него, жалко, Харли би се зарадвала толкова много ако видеше усмивката му разпростряна на цели два от листата, които сега изписваха името на цирка.
Наклони глава на една страна за да погледа килнатата на една страна снимка на съответния клоун. Какъв красавец само, обзалагах се че изпълнението му ще бъде велико. Тромбата стърчаща от ръката му обещаваше театралността, от която Харли отчаяно се нуждаеше, а голямото цвете на ревера му, с което пръскаше невидимия страничен наблюдател я разсмя искрено. Кикот, характерен за малко дете, което за пръв път вижда куче направено от балони. Та това бе истинско изкуство, на което Харли бе посветила голяма част от вниманието и времето си. Бе истински специалист...обезглавени дечица, огромни чукове и дори сладки малки пудели бяха от любимите й творения. Знаеше как да се забавлява невинно и винаги използваше момент като този да си припомни доброто старо време.
Плакатът за жалост бе стар, бе минала цяла седмица от представлението и Харли детински тропна с крак по тротоара в знак на несъгласие и протест. Обичахме цирка...Мистър Джей обичаше цирка, това бе животът му!
Усетих присъствие около себе си. Понякога не бях сигурна дали това бе Харли или съвсем случайно Мистър Джей бе спрял с глупавата си шега...но по инстинкт изтичах натам. Подскачайки от крак на крак и от едната страна на пътеката към другата, като същинско дете, Харли се приближи до вампирката. Тя бе странна, изглеждаше като някой, който разбира от добра шега. А Харли криеше в ръкава си много.
Гласът й бе писклив, нещо толкова типично за Харли, сякаш света бе най-невероятното място на което някога е била!
-Какво виждат очите ми, клоун без тромбон!
И бързо изкара от джоба си тромбата, открадната от един клоун, който по нещастие приличаше досущ на Мистър Джей. Как смееше само!? Та той не заслужаваше такава жалка имитация!?!
Стисна силно свирката и тръбящият звук огласи улицата. Ехото развесели Харли и на лицето й се появи онази усмивка, която често пъти съм се питала кога ще разкъса устните й и ще свърже двете уши. Може би за щастие, а може би-не, това така и не се бе случвало...поне не само. Мистър Джей харесваше ножове...и не ги хвърляше особено точно...или пък точно обратното, така и не разбрах....

by **ElenaGilbert.▲** 27.10.15 21:58

Елена внимателно огледа личността, която се бе появила пред очите й, които вече не кръжаха така объркано наляво-надясно, сякаш си нямаха друга работа. Или пък следенето на нещо, което си мислеше съзнанието й, че си въобразява, но не беше плод на невероятното й въображение, което в последствие научи, че си нямаше никакви граници, беше една истина. Нещо, което наистина можеше да види. Не приличаше на кошмарите, които понякога се появяваха в съзнанието й, дори когато не спеше. Можеше да види отново очите му, да усети допира му и това я побъркваше. Изкарваше извън равновесие. Дори сега успя да се разконцентрира. Проклетите й изключени емоции понякога нищо не вършеха и това вътрешно я поглъщаше. Друго нещо, което също не успяваха да разкарат беше глупавата Карин, която със сигурност не се казваше така, но трябваше да я кръсти някак, докато си играеше с нея. Така, както и той си играеше с нея, както я използваше, когато си поискаше, защото нещастникът го можеше. Когато тя беше слабата, а той силният. Когато не можеше да преглътне вътрешната болка, както и сега. Тази Карина истина бе успяла да промие мозъка на Гилбърт, която пък смяташе, че нищо не би могло да го направи сега, но грешеше и тя глупачката. Доказваше го толкова добре точно този момент. Този, който показваше как уж чувствата, които не трябваше да има в този момент едно по едно се покатерваха и достигаха върха на дупката, в която бяха хвърлени, която стоеше неохраняема от никой. Това я дразнеше, но надигащата се омраза просто поразяваше нея самата. Колкото и да не й се искаше, тя съвсем открито страдаше заради смъртта й, която така и не успяла да предотврати. Сякаш Карин беше онази, която пазеше останалия външен свят от това Елена да не го унищожи. Като се замислеше, беше доста добра в това. Да съсипва всичко по пътя си. Да разрушава щастието. Намираше нещо красиво в това.
- Какво чакаш, подай му го – рече елена, която съвсем присърце прие обидата или шегата, или каквото там беше.
Просто беше толкова нервна в този момент, толкова ядосана заради едно нищо, че това сякаш я правеше още по разгневена и от преди няколко секунди, а злобата, която само таеше в момента се изписа на лицето й. Познаваше това същество отнякъде. Не знаеше откъде, но беше сигурна, че имаше нещо, което я караше да се изнервя, да напряга мозъка си в опит да открие отговор на въпроса си.
- Или по – добре го задръж. Може би ти си по – добрата от двете ни – отново смях и усмивка изразяваща само злоба, а след това няколко уверени крачки напред.

by Harley Quinn 27.10.15 22:27

По-добрата? Този вампир май си мислеше, че е някаква конкуренция за уменията ми?! Каква обида само и то за цялото ми същество. Тя дори си нямаше идея за какъв майсторлък и грация става въпрос, щом без да мисли се разгневи толкова около една тромба. Глупачка,...но те бяха особено опасни, понякога те караха да играеш играта им и шегата винаги падаше върху теб....
Харли продължаваше да се жалва в главата ни, докато аз наблюдавах приближаващата се жена. Изглеждаше ми като някой, чиято съдба бе ако не пряко, то поне косвено свързана с някоя от "издънките" на Харли. Често се натъквахме на такива, някой друг разгневен родител, дете, приятел и какво ли още не. Но Харли бе тук от доста време насам и от около един век вече не настръхвах когато някой подобен я доближеше. тя? Тя се забавляваше, чувстваше се като филмова звезда. Сериозно, дори често пъти се подписваше върху съществата...кървавото й име бе от малкото места, които не закачаше в процеса си на мъчение. Казваше, че така им правела услуга, вече не мислели за близките си. Не мислели за болката им, вече имали своя.
Може би бе права...не знаех, вече не се и опитвах да разбера.
-Някой май е раздразнен. Искаш ли да ти кажа една шега?
Харли подскочи в страни и приклекна леко на една страна. Усмивката й се разпростря по лицето и погледна втренчено сякаш чакаше отговор на въпроса си. Жалко, аз вече го знаеш. Всъщност аз самата й бях отговорила...
-Ти!
Харли кресна насреща на вампирката и се приближи възможно най-близо. Искрено се надяваше тя да си търси белята, защо знаеше че е по-стара и с ужасно много идеи в главата...Но нещо я спря, сякаш въпреки раздразнителността която я караше да изпитва, момичето й напомняше за нещо. За някой? За някъде?...
-Бъди добра...
Каза тихо и я млясна звучно по бузата!

by **ElenaGilbert.▲** 28.10.15 21:26

Внезапен смях. Самочувствието на Елена бе стигнало границата, че даже я надминаваше. Мислеше се и за повече от велика в този момент, че някакви си думи не можеха да замъглят собствените й мисли, не можеха да ги променят, а заедно с тях и яда, който изпитваше от време на време.
- Чудесна – рече Елена през смеха си. – Не съм чувала нищо по смешно – смехът искаше да се разделя от нея, а думите на жената пред нея сякаш преминаваха от едното й ухо и излизаха от другото.
- Милата ни тя – говореше гласчето на Елена, което обикновено не млъкваше и сега от няколко минути насам отново реши да се включи в играта, което беше сигурен знак за това, че Гилбърт се завръщаше от тежката война, която водеше досега, която може би не успя да спечели или успя.
Всъщност сега всичко звучеше много по – различно. Не така, както й се причуваше преди. Гласът беше някак по – зловещ. Може би това беше знак за нещо напълно ново и различно, което щеше да бъде прието с най – голямо удоволствие, може би, а може ви не.
- Да бъда добра? – въпросът изникна в главата й и смехът веднага се стопи, а на лицето й се появи подигравателна усмивка, която отправяше сама към себе си.
Беше достатъчно добра. Толкова много бяга от този образ, не за да се върне към него след почти няколко месеца. Нямаше как да се случи. Нямаше как да си го позволи.
- Не благодаря – отговори Елена и лицето й се заби в това на момичето пред нея.
Смехът отново се появи. Макар че онова гласче, което обикновено движеше нещата, изобщо не показваше никакви признаци на задоволство. По – скоро беше разочаровано, а Гилбърт беше разочарована заедно с него. Явно бе използвала цялото си въображение там, където беше. Но беше доволна от това, което беше направила. Затова и не се мъчеше да помисли, да се развихри.
Но нямаше време за това. Щеше да й отнеме много, а тя не искаше да го губи за глупости. Погледна отново към жената пред себе си. Познаваше я. знаеше. Беше почти сигурна. Не, не можеше да я познава, но я беше виждала. Явно е било важно щом наистина я помнеше.

by Harley Quinn 28.10.15 21:55

Вампира срещу мен май се забавляваше, но не по начина, по който аз. И все пак, в този среща имаше нещо необичайно. Нещо интересно и някак познато.
Знаех коя е тя, просветна ми...името й бе Карин, точно така! Харли се позабавлява добре с нея, мисля че бе доста лично. Май отново бе станал въпрос за Мистър Джей...а може и не, по онова време, Харли често избухваше без причина, и Мистър Джей бе вечното й оправдание. А аз го приемах без дори да питам.
Това момиче познаваше Карин, бях убедена в това и след като Харли също го разбра, бе решила да си потърси белята и да види до колко би могла да я ядоса. Вампирката май не бе добре с нервите, май имаше проблеми!
Кой го казва само...
-Знаеш ли, аз съм убедена, че двете с теб имаме общ познат! Карина, нали така беше? Или Кари...?
Започна тя, въртейки глава насам натам, сякаш го пишеше някъде на високо над главата й. Изглеждаше й забавно, надяваше да предизвика яда на събеседничката си, щеше да се получи интересна шега!
-С нея си прекарахме добре, как е тя между другото...опа, забравих!
Изкикоти се насреща й и за миг си припомни всички неща които преживя с нея. Спомените й винаги я натъжаваха, напомняйки й за времето което никога нямаше да си върне...
Но бързо се върна към разговора и вниманието й се прикова във вампирката.

by **ElenaGilbert.▲** 30.10.15 22:20

Карин, Карин, Карин, Карин.
Разбира се. Същата глупачка.
Ето откъде я познаваш, мила моя.
Съзнанието й я побъркваше. Мислите й натежаваха и губеше разума си, който може би отдавна нямаше.
- Проклетата малка глупачка – гласчето й продължаваше да пиши, така сякаш се беше случило кой знае какво.
Но всъщност се беше. Ако някой можеше да върне човечността на Елена или поне можеше да опита, беше тази малка Карин, толкова незначителна, но и важна. Сега Елена можеше да разбере защо бе толкова ядосана в мига, в който видя тази вампирка. Знаеше, че не можеше да й е дошло просто ей така. Знаеше, че има нещо и това, че познаваше Карин, й беше повече от достатъчно. Само името й стигаше на Елена да се увери в убежденията си, които само обикаляха из съзнанието й, но нищо повече.
- Ние с теб също ще си прекараме добре – рече Елена и самодоволната усмивка се появи на лицето й.
Изобщо нямаше представа как точно трябваше да се чувства и какво трябваше да направи, дори нямаше идеи в главата си … нито една, която да можеше да осъществи и да й свършеше работата. И точно когато си мислеше, че не можеше да направи нищо, че щеше да е по – лесно, ако просто изкормеше тази пречка пред себе си, защото наистина не издържаше. Не само заради Карин, за която очевидно й пукаше, но и защото можеше да чуе пулса на вампирката пред себе си, дори можеше да чуе как по вените й преминаваше кръвта, която така желаеше. Ето че и идеята светна в главата й.
- Наистина можем – каза и смехът едва не излезе от устните й.
Елена дочу как момичето зад нея продължаваше да циври като някое малко момиченце … е, не изглеждаше малка.
- Ти да мълчиш! – заповяда й Гилбърт, като се обърна рязко.
А може би не трябваше. Може би Далия щеше да е част от забавлението, което щеше да предложи на жената пред себе си. Мозъкът й набързо начерта план, който щеше да следва стриктно, докато нещо не я накараше да спре, а дали щеше да има такова нещо като спирачки в него … е, не е едно от най – сигурните неща.
- Всъщност продължавай – каза като се приближи с вампирска скорост и й го внуши, а след това й нареди да влезе в бара, който се намираше на втората пресечка, онзи от който Елена туко – що излезе. – Падаш си по забавленията значи – каза и отново се обърна към убийцата на нейната Карин. – Нека ги създадем тогава – каза като й намигна.
Хвана я за ръката и с вампирска скорост ги пренесе до пред бара. Погледна дали Далия е наоколо … още вървеше след тях.
- Заповядай – каза и отвори вратата.

by Harley Quinn 30.10.15 22:50

Вампирката бе лоша...много лоша, а това харесваше на Харли, именно защото я дразнеше толкова. Тя бе зла, Харли може би беше жестока, но никога не е била зла. Това някак ме плашеше, но след като се замислех на колко години точно бяхме...притесненията ми бавно се изпариха. Харли знаеше как да се защитава, правеше го толкова дълго, че почти бях изключила този фактор.
А когато Харли чу предложението за малко забавление, забрави всичко останало което възнамеряваше да сподели за Карин и просто последва вампирката. Беше странно, защото дори не знаеше как се казваше тя.
Вече бяха пред някакъв бар, който явно мацката бе посетила преди това, защото вътре изглеждаше сякаш вече бе вършала веднъж.
-Е, как е името на спасителката от скука? Стана ми интересно, щом ще се забавляваме...

by **ElenaGilbert.▲** 31.10.15 14:32

Елена прекрачи прага на бара и остави вратата отворена. Все пак трябваше и Далия да влезе. Трябваше й сега, както никога преди. Елена се приближи до бара, а след това застана зад него. Погледът й стрелна първо вампирката, а след това Далия, която влезе плахо.
- Затвори вратата – заповяда и се обърна към рафта в алкохола, който нямаше да й свърши никаква работа, но можеше поне да направи опит да се напие, защото ужасно се нуждаеше от това да не може да помни нищо на сутринта.
Нещо, което нямаше как да се случи, защото тя бе вампир и щеше да изтрезнее по – бързо, отколкото някога бе очаквала. Сложи две чаши и ги напълни с уиски. Бутна ги на едната страна, по посока на вампирката, а другата чаша, към момичето, което продължаваше да плаче и да трепери като лист. Елена се качи върху бара и взе бутилката си с уиски, която надигна, с която започна да се налива.
- Елена – отговори най – сетне. – Ами ти? – попита и се усмихна, като отново надигна бутилката.

by Harley Quinn 02.11.15 22:02

Погледа на Харли се плъзна по пода...странно, на телата нямаше нито една глава. Колко интересно, може би й бяха пречели...разбирам, понякога често Харли си го мислеше, но колкото и странна да бе целия бар бе прекалено много...дори и за Харли!
-Май си попрекалила...не си оставила нищо...
И тогава ги фокусира, интересна представа за освежаване на интериора...Харли определено харесваше подредбата. Вампирката я информира за името си, а Харли вече подозираше какво точно значеше това. Бе чувала за Елена, а вече най-накрая я бе видяла. Легендите за нея бяха къде интересни, къде не толкова...но каквото и да ставаше, цял опустошен бар заслужаваше да се споменава.
-Харли, приятно ми е!
Изведнъж изписука тя и ръцете й поеха една от главите оглеждайки я внимателно. Подхвърли я няколко пъти във въздуха, а накрая я ритна към единия край на помещението. По късно със сигурност щеше да пречи...
-Е, с какво са заслужили този ад, който си стоварила отгоре им? Тези невинни души...
Процеди бавно Харли, притискайки пръст си в окото на една от главите...ноктите й пробиха ципата и по пръстите покапа онази характерна слузеста течност. Погледна ръката си...след което я избърса в косата на нещастника, чието око бе осквернила и погледна с интерес Елена.

П.П. Извинявай адски много че се забавих толкова happpy

by **ElenaGilbert.▲** 03.11.15 14:59

Прекалила? Елена ли бе прекалила? Не разбираше. С какво? Всичко беше така, както трябваше. Елена го намираше за идеално, но нямаше намерение да се връща. Но и реши да промени плановете си. Сега щеше да се забавлява с Харли. Не знаеше още как, но бе сигурно, че щеше да се случи спонтанно. Просто щеше да изгуби контрол над себе си и ... Е, предстои да разберем.
- И все пак е красиво - рече Елена, като погледът й властно се спусна над мъртвите тела.
Усмивка се появи на лицето й. Усещаше пак онова чувство, което й доставяше удоволствие. Трябваше да повтори, за да нахрани душата си. Погледът й се стрелна към момичето и Елена наклони глава на ляво. Взе чашата, която малката не докосна и изпи съдържанието й до дъно.
- Дразниш ме - заяви Гилбърт и заби чашата в лицето на Далия, което моментално се разкървави, а чашата ... Ех, горката чаша, мислеше си нашата Елена. - Не ти никъде няма да ходиш - уведоми я и скочи от бара, при което заби ноктите си в кръста й. Придърпа я към себе си, а след това отмести косата, която покриваше ухото й. - Успокой се - прошепна нежно, а след това рязко я обърна към себе си и отново я доближи. - Дръж се добре. Потанцувай ни - рече и я избута от себе си.
Елена отново се качи на бара и похотливата усмивка се появи на лицето й, а слдд това последва силен смях от нейна страна.
- С какво заслужи Карин своя? - попита и погледна Харли. - Тя - каза, като с поглед посочи Далия. - Тя ще ни забавлява тази вечер - уведоми я и се излегна на бар плота.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

after 5 months//elena&harley

after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley

Re: after 5 months//elena&harley