Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Гробище "Мистик Фолс"

Предишната тема Следващата тема Go down

Гробище "Мистик Фолс"

Писане by fallon hutcherson on 31.10.15 22:07

avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Гробище "Мистик Фолс"

Писане by madison. on 03.11.15 20:32

Надгробните камъни, покрай които минаваше, блестяха като кости на лунната светлина. Бяха бели и призрачни, изложени на вечна самота в компанията на мъртви и разлагащи се тела. От някои сигурно вече не бе останало нищо. Устните на блондинката бяха посинели, не знаеше дали й беше до толкова студено или просто вече беше труп и цветът си отиваше от тялото й. Чувстваше се като призрак бродещ из гробищата. Дори й се струваше, че на моменти не усещаше силният вятър който прорязваше кожата й. Тънкият й анурак я обикаляше във вихрен танц. Пръстите й се бяха вкопчели, а тялото й се тресеше, но сякаш то и душата й се бяха разделили и виждаше тези неща, но не ги изпитваше, вътрешната болка и омразата към всичко и всички я беше погълнала изцяло. Но дори не съзнаваше, че може би не беше онова силно чувство на ненавист, а по- скоро безразличие, защото никой не я интересуваше, никой, но изпитваше нужда да отмъсти.
Вглеждаше се в каменните плочи и едва разчиташе грубо изсечените имена в тях. Дори не знаеше къде бяха сложени хората които я бяха създали, тези които тя съсипа. Но не я беше срам, не изпитваше угризения, просто интерес, може би дори малка доза любопитство. Искаше да види къде са, искаше да се изсмее на гроба им.
Сви по една друга алея, като се запъти към един определен парцел. Колко много хора бяха умрели! Макар че гробището на Мистик Фолс бе малко, то бе пълно с трупове. Сигурно десетки мъже и жени се струпваха през деня и оплакваха загубените си приятели и роднини. Мястото бе пропито с болка и страдание. Просто се усещаше във въздуха. Задушаваше те. Задушаваше мен. София усещаше мъката на духовете, желанието им отново да се завърнат сред живите. Да бъдат със семействата си, с любимите си. Много от мъртвите не бяха успяли да преминат, сега просто скитаха из земята, търсейки пътя на изкуплението. Точно като нея. Дали знаеха, че няма да го намерят? Те също бяха прокълнати с вечен живот, ала непълноценен. Нямаше никога повече да могат да контактуват с хората, които обичат. Просто щяха да наблюдават отстрани и да копнеят, да не бяха съгрешавали. Наказанието им бе по-жестоко от нужното. По-брутално от нейното.
На места в тъмнината присветваха червените листа изпадали от букетите, гледаха я, следяха я. Те й напомняха, че всеки човек трябваше да почита живота, че другите го правеха, че тя мразеше това което се дава даром на всеки човек - живот и го отнема. Имаше неприятното чувство, че след секунда група подивели сектанти щяха да изкочат от шипковите храсти и да я изгорят жива, защото стъпваше по тези свещенни за тях земи. Земи където животът и смъртта се пресичаха и където живите умираха за труповете, мъртъвците оживяваха в спомените на все още ходещите по тази земя, всекидневно скърбящи по загубите си.
Изведнъж усети странно присъствие. Някак мрачно, зловещо. Вече горе долу се бе научила да усеща присъствието на другите свръхестествени същества. Това й приличаше повече на вампир. Първоначално реши да не му обръща внимание, но това присъствие не си отиваше.
- Защо стоиш там? И защо продължаваш да ме гледаш? - попита София без да се обръща. Може би просто не искаше да види лицето му.
avatar
madison.
вещица
вещица

Брой мнения : 336
Reputation : 0
Join date : 30.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Гробище "Мистик Фолс"

Писане by Damon Salvatore on 04.11.15 21:31

Деймън седеше на една изоставена къща в близост до гробищата. Разбира се, беше си пуснал музика на iPhone-а, което беше изключително необичайно за него. Принципно се разхождаше, мислейки за Елена, и се обвиняваше, мислейки за Елена, и правеше глупости, мислейки за Елена. Това момиче се беше изпарило яко дим и дори не беше споменало къде отива. 
Глътка уиски
Вече нямаше смисъл от нищо, което Дей правеше. Само се разхождаше, ядеше хора и след това се напиваше, лягаше в някоя канавка и прекарваше цяла вечер там и сутринта се прибираше. Взимаше поредната бутилка бърбън и се наливаше, докато отмиваше калта от дрехите, кожата си и всякакви други места, които не е удачно да биват споменавани тука. Излизаше от банята, мокър, чист, готов за ...
Поредната глътка уиски
..тръгване. И цикълът се повтаряше. Краката на Деймън висяха от покрива. Самата къща не беше висока - на един етаж. Нашият герой се облегна назад и започна да гледа звездите и да си мечтае. Бленуване е силно казано. И изведнъж се сети за онова момиче снощи. Усмихвайки се , тя подаде ръка на Деймън, за да танцуват на дансинга. Синеочкото се отзова веднага и започнаха да танцуват бавно,слушайки песента. Ръцете им бяха сключени, докато тези на Дей започваха да пълзят по кожата и'.
Следва глътка
- Какво правите, г-не? - попита тя палаво, а нашият герой просто я притисна към себе си и продължи, остави, пусна паяците и те се запрокрадваха към дупето и', където започнаха да свиват мрежа. Момичето се смути за минутка, но нейните тръгнаха пък към пакета му. В този същи момент той я изблъска леко, но се направи, че е от танца и продължи, като я помоли:
- Ела с мен до тоалетната...
Глътка...глътка
Момичето отвори врата, а Деймън влезе нетърпеливо вътре, впервайки очи в нея. Лицето и' грееше в усмивка.
- Защо стоиш там? И продължаваш да ме гледаш?
Глътка, глътка, глътка, глътка
Изведнъж се осъзна. Вече не беше върху къщичката, а срещу някакво момиче насред гробището. Трябваха му няколко секунди, за да успее да си възвърне краткотрайната памет, която беше временно изтрил. Беше скочил и решил да повърви, но защо? Никой не знаеше. Най-малко мъжът. Това не беше усмихнатото момиче от снощи. Това беше намръщено и различно, непознато. С ръката, заета с уискито, посочи с пръст към девойчето, а сините очи я погледнаха пакостливо:
- Ти какво правиш тук по това време? Да не би да си се изгу... Ох, господи. Няма да използваме онзи прототип от проклетите фалшиви хорър филми, където аз се оказвам убиеца, а ти - жертвата, тичаща и пищяща наоколо за живота си.
Голяяяяяяяма глътка
Деймън започна да ходи наоколо, като се опитваше да запази равновесие, но беше леко трудно, имайки предвид факта, че проклетата гравитация съществуваше. (На това място нашият герой използва изключително цветуща, о, да, мога да ви уверя в това, цветуща ругатня, която мисля да не вписвам тук, защото просто ще промени така хубаво изграденото ви мнение за него). 
avatar
Damon Salvatore
администратор.
администратор.

Брой мнения : 1766
Reputation : 3
Join date : 03.02.2014

Върнете се в началото Go down

Re: Гробище "Мистик Фолс"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите