Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 7 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 7 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 49, на 10.08.15 14:46

Езерото

Предишната тема Следващата тема Go down

Езерото

Писане by fallon hutcherson on 31.10.15 22:05



fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 17
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by derek on 02.11.15 20:55

Дерек бе получил поканата за това парти и щеше да отиде, колкото и да си мислеше, че не трябва, защото все пак днес бе пълнолуние. Трябваше да мисли повече за това къде да се скрие, за да не нарани някой, но очевидно днес бе решил да рискува и щеше да го направи. Все пак той си беше такъв. Обичаше да върши всичко в последния момент. Тръпката от това дали щеше да се справи, му харесваше доста. Затова често правеше така. Често се опитваше да закъснява, за да разбереше какво щеше да последва. Обичаше да не знае, защото ако тръгнеше по – рано, щеше да стигне на време, а в случая, ако не идеше, щеше да успее да защити хората от себе си. Понякога му ставаше интересно … искаше да знае как изглеждаше при трансформацията. Никога не се бе интересувал, никога не бе питал и едва ли щеше да попита. Не искаше да знае. Дори не случайно не се свърза с роднините си, които знаеше, че със сигурност знаеха нещо. Виждаше му се безсмислено да говори с тях за това. Те можеха и да не знаеха. А може би знаеха … може би дори бяха като него, но нямаше значение. В крайна сметка, каквото станало, станало. Проблемът беше, че това, че бе убил онзи, все още го човъркаше. Пречеше му. Наистина. Понякога се поглеждаше в огледалото и не можеше да повярва, че е извършвал подобни неща. Той не беше лош, но уби човек, което автоматично го превръщаше в такъв, нали?
Облече тениската си, а след това дънките. Разроши косата си и сигурно се докара до възможно най – ужасния вид, но нямаше значение. Отиваше на някакво глупаво място, на което сигурно щеше да се измокри. Щеше да се учуди, ако не успееше. А може би това щеше да е новата му мисия. Щеше да е забавно.
За миг се засмя, а след това излезе от стаята си, а секунди по – късно вече бе навън, заключвайки вратата. Придвижи се бавно към колата. Трябваше да отиде с нещо. Щеше да е колата, но в момента, в който се качи в нея осъзна, че не искаше да отиде с колата. Затова излезе, заключи я и тръгна пеша по улицата. Все пак бе на мнението, че човек трябваше да прави, каквото си поискаше, а той не искаше да се качва в колата.
Вървеше повече от бавно. Трябваше да е там към пет, а сигурно вече бе шест. Можеше да го определи по почти скриващото се слънце, но не му пукаше. Все пак не бе казвал дали щеше да ходи или нямаше.
Влезе в гората и за миг го побиха тръпки. Спомни си за първата трансформация. Беше объркан и не знаеше какво точно се очакваше от него да направи. Болката в костите му и изобщо цялото му тяло го побъркваше. И имаше защо. Само върколак можеше да каже какво бе трансформацията. После успя да свикне и всичко беше наред, но докато това се случеше, бе изминало твърде много време.
Когато ушите му успяха да доловят виковете и музиката идваща от някъде, усмивка се появи на лицето му. Все още не бе забравил къде отива, което бе добре, защото нямаше да му бъде забавно, ако се изгубеше. Когато пред него се откри гледката на многото хора, почти се засмя. Харесваше му, когато се забавляваха, когато бяха облечени по – цветно. Не харесваше тъмнината, мрака, липсата на усмивки. Изглеждаха добре така.

derek
върколак
върколак

Брой мнения : 37
Reputation : 1
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Birdy; on 03.11.15 23:20

Парти. Точно така, Бърди с треперещи ръце оправяше роклята си и гледаше отражението си, сякаш предизвиквайки го да се разпадне. Нямаше нужда да се предизвиква, вероятността и без това беше голяма. Но пък тази вечер изглеждаше хубава, красива, здрава. Трябваше да се държи заради плахата усмивка, която си позволяваше. 
Сложи тиарата, която си бе купила специално за партито и започна да репетира надменното си изражение. Може вече четвърта година да беше развалина, но нямаше да позволи на другите да го видят. Изпъна черно-златистата си прилепнала рокля и се спря край вратата, за да обуе токчетата. Хвърли един последен поглед на себе си и въздъхна. Беше прекрасна. Само и да се чувстваше така...
Грабна ключовете на колата си и побърза да се качи, прекосявайки тичешком разстоянието между входната врата и нея. Още бе светло, слънцето обаче вече залязваше. Искаше да стигне на партито, преди да се стъмни. Мразеше да шофира, когато е тъмно. Всъщност мразеше да е навън или в нечий чужд дом, когато е тъмно. Но днес щеше да се прежали за второто. Защото купона беше край езерото, а тя поне можеше да плува. Упражняваше се в морето на своите демони, водата нямаше да я затрудни.

Сложи си колана и изкара БМВ-то си на пътя. Имаше около половин час път до там. Погледна часовника си- вече закъсняваше, и то нарочно. Всички се събираха от 5, но тя нямаше да е като всички. Щеше да отиде в 6 и да мине сама по пътеката, а не с тълпата. 
Така и направи. Беше пяла през целия път заедно с радиото и бе живнала доста. Не се страхуваше да погледне целия Мистик Фолс право в лицето и да затропа с токчетата си по сърцето му. Същото бе и отношението й към кавалера й за вечерта. О, за него не само не се страхуваше, за него нямаше търпение.
Заключи колата си и мина по дървената пътека, която водеше до самото езеро, привличайки доста погледи. Както бе очаквала, партито бе... истинско. Диво, забавно, цветно. От колко време не бе идвала на такова? О, от години... И честно казано й бе липсвало много.
Взе си питие- плодов пунш- нямаше да започва още от сега с алкохола, и закрачи из тълпата, оглеждайки се. Още в първата минута видя около четири-пет познати, но дадения човек, който търсеше, все още й се губеше.
Спря се да говори с една приятелка от старото й училище, като и двете се преструваха, че не бяха станали свидетели на най-големите трагедии в живота на Бърди. Момичето вярваше, че русокоската вече е преодоляла гимназиалното си гадже, а пък русокоската криеше белезите си. Така можеха да продължават дълго, говорейки си почти безсмислици, ако не беше видяла Дерек в другия край, до самото езеро, взирайки се във водата. Прекъсна приятелката си над изречението, казвайки че след малко се връща- не че имаше това намерение, и тихо се приближи до Дерек. Застана зад него и го огледа. О, беше... беше всичко, което искаше за тази вечер. Не бяха гаджета или нещо такова и още по-добре. Нямаше нужда да му разкрива каква е, как се чувства. Можеше само да се наслаждава.
-Забавляваш ли се? - подсказа за присъствието си тя.
Дерек се обърна, а тя го дари с най-прелестната си усмивка. Той не й отвърна веднага, но луната сякаш се отразяваше в очите му, което й бе достатъчно, за да я спечели.

Birdy;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 125
Reputation : 3
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by derek on 06.11.15 8:06

Всичката тази обстановка го караше да се чувства зле, защото знаеше какво щеше да последва след няколко часа. Дори за миг искаше да се махне, но колкото повече го искаше, толкова повече някаква сила го дърпаше натук. На това проклето място. Не можеше да помръдне. Обикаляше го постоянно, докато чакаше Бърди, защото бе решил, че тя ще му прави компания известно време … и това време щеше да изтече скоро, ако нямаше проблем и ако имаше късмет, защото едва ли след това щеше да остане някой жив.
Мислеше си, че алкохола щеше да му помогне някак, мислеше си, че той щеше да реши всичките му проблеми, затова взе една бутилка уиски и започна да се налива, разбира се. После поне нямаше да има угризения, ако направеше нещо, което не бе в реда на нещата, за което със сигурност щеше да разбере. По новините, например. Едва ли щяха да изпуснат нещо такова, но тогава вероятността това да е бил той в мозъка му щеше да бъде не нула, но не и единица. Все пак кой дава гаранция, че е единствения върколак в този град.
Изведнъж просто му писна, а и имаше странното усещане, че Бърди се дразнеше, което не му допадаше особено, но щеше да почака още малко, ако наистина не дойдеше, щеше да си тръгне и да се скрие в килера, където нямаше да навреди на никого или, както поне се надяваше.
И точно, когато си мислеше, че тя нямаше намерение да идва, се появи. Беше красива да. Не можеше да отрече дори и да се опитваше. На фона на нея, той изглеждаше повече от ужасно. Светеше като звездичка сред всички други, които бяха все еднакви, докато в нея имаше нещо различно, което Дерек не можеше да подмине. Виждаше една особена красота, която очевидно другите нямаха. Усмихна й се и първото нещо, което каза бе много различно от това, което си мислеше да каже първоначално. Искаше да й се скара, затова че е закъсняла и го е накарала да чака, но виждаше, че чакането си заслужаваше и нямаше място за мрънкане.
- Изглежда прекрасно – отбележи, като се обърна към нея и й се усмихна. – Не досега – каза, като усмивката продължаваше да стои на лицето му.
Беше зарязал бутилката с уиски някъде, защото му пречеше вече на това изобщо да я държи, а и така само нервите му се увеличаваха и имаше вероятност да свършеше някоя глупост преди да удар онзи момент, в който костите му щяха да се пречупят, в който щеше да усети болка, с която щеше да бъде невъзможно да се справеше. Пристъпи няколко крачки към нея и на лицето му отново се появи сериозното изражение, което обикновено придобиваше.
- Ами ти? Сега ли дойде? – не можеше да се сдържи да не я попиташе, сякаш й го натякваше, но в крайна сметка го правеше нарочно и не за да я накараше да се почувства зле, което се надяваше да не случеше.
След думите си се обърна отново към езерото, наблюдавайки преливането на цветовете от светлината, която се отразяваше и тъмнината. Обичаше да гледа природата, имаше нещо красиво в нея, но й зловещо, което определено не бе добре, но и за това не можеше да реши сам какво да бъде и какво да не бъде в тези природни закони, поставени от някой си, който явно, според Дерек, не разбираше нищо.


derek
върколак
върколак

Брой мнения : 37
Reputation : 1
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Езерото

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите