Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by ElenaGilbert.▲ on 30.10.15 22:37

First topic message reminder :

Елена стана от земята, на която лежеше по една напълно необяснима причина и точно в този момент пред нея се появи мъж, в недобро състояние. Не знаеше какво му беше, но й говореше нещо, а тя едва успяваше да асимилира думите му.
- Защо не спираш да говориш? Не разбирам … в думите ти няма никакъв смисъл – каза Елена, докато слушаше нечии обяснения.
Дори не знаеше кой й ги говори, не го познаваше и никога не го беше срещала, а той й говореше за изневери и предателства … сякаш я интересуваше. Ха … пияница. Защо не се бе досетила? Тези заслужаваха да бъдат убити, но Елена нямаше време да се занимава с това човекоподобно нещо. Избута го от пътя си и се стовари върху студения бетон на тротоара. Нямаше цял живот да го слуша, но явно той имаше.
Качи се в колата си, врътна ключовете и натисна газта. След близо няколко минути успя да се добере до така желаната цел. Знаеше, че беше повече от късно, но не можеше да търпи повече. Имаше някакво вътрешно чувство за това, че нещо не е наред, времето й минаваше много бавно, нещо вътрешно я изгаряше и Елена много добре знаеше кое е това нещо. Винаги щеше да знае, защото това я измъчваше, това я караше да бъде още по безмилостна. Да ранява жертвите си двойно, тройно, че даже и четворно. Да се забавлява на това … какво по – хубаво от това в крайна сметка. Да обичаш това, което правиш … просто безценно.
Имаше странното желание от толкова много време насам да намери тази, която наричаше себе си Беатрис, и да съсипе и без друго скапания й живот. Толкова мъки трябваше да понесе … но Бети щеше да си плати, нямаше да мине измежду капките. Кой й го позволяваше? Никой … значи щеше да гние, щеше да я боли, щеше да й е гадно … и на Елена не й пукаше, ама изобщо.
Натисна спирачките и излезе от колата, като прибра ключовете си в задния джоб на дънките си. Застана пред вратата на Катрин и се развика:
- Катрин!!
В същото време почука на вратата, за да не изглежда неучтива, но самият факт, че я беше извикала говореше достатъчно за възпитанието й … и все пак почука, а можеше да не го направи и просто да си влезе … все пак не бе идвала тук само веднъж. Ако беше, обстоятелствата щяха да са повече от различни.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down


Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by Катрин Мартинез on 13.12.15 15:34

- Стига де Елена? Току що, дойдохме и почнахме а ти вече се отегчи? Знаеш, ли вече не си толкова забавна.
Катрин се нацупи леко и гледаше гърчещото се момиче на масата. Помаха й леко с ръка и се усмихна невинно. Отстрани приличаше на загрижен човек, но истината беше, че изобщо не я интересуваше какво щеше случи с нея. Погледна към другите епруветки, нямаше много надписи а тези които имаше бяха на неразбран за нея език. Загледа се в различните цветове, и се пресегна и взе тази с тъмно лилав цвят.
- Отрова от върколак ли?
Щом чу думите метна настрани епруветката която държеше и се усмихна още повече. Подаде на Елена друга спринцовка.
- Знаеш ли ще е по забавно ако я инжектираме след като сме я превърнали. Болката тогава е много по силна. Чувала съм, че ухапаните вампири имат ужасяващи халюцинации от миналото си преди да умрат. Раните не зараствали, били ненастни за кръв. Но не съм срещала ухапан вампир и не знам дали е такъв.
Огледа момичето което лежеше и се усмихна. Взе един скалпел и прокара острието по слепоочието й и остави една дълга алена черта.
- Знаеш ли миличка пра пра баба ти беше много любопитна дали ако вампир изгуби зрението си в едното си око, но ще се възстанови. Не можа да разбере понеже и изтръгнах гракляна преди да успее но днес ще повторим експеримента.
avatar
Катрин Мартинез
вампир
вампир

Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by ElenaGilbert.▲ on 13.12.15 20:59

Елена повдигна вежди, а след това обиколи стаята още няколко пъти, докато наблюдаваше как краката й се разминаваха,а и в същото време слушаше Катрин. Ах, тази Катрин, мислеше си брюнетката. Подла усмивка се появи на лицето на Елена. Смехът успя да напусне затвора си и изпъстри стаята с него.
Беше ироничен, подигравателен, ненужен. Но й хареса и го повтори още веднъж, а след поредната обиколка на стаята рече:
- Почакай.
Спря Катрин и по лицето й отново се появи подлата усмивка.
- Трябва да го полеем - заяви. - Почакай! - почти й заповяда, а след това по възможно най - бавния начин излезе от помещението. Щеше да направи всичко по възможно най - бавния начин. Нека я чакаха. Ако можеха ... надяваше се Мартинез да не издържи и да извади очите на онази глупачка, докато Гилбърт търсеше алкохол, което се оказа много лесна задача. Можеше да го подуши така, сякаш не бе уиски, а вампирска кръв. Обичаше да ги смесва. Комбинацията беше страхотна, който каквото ще да казваше.
Отвори рафта и очите й светнаха, когато видя алкохола. Взе една от бутилките и се върна долу.
- Наздраве - рече и отвори бутилката, а след това надигна шишето.
Вампирската кръв определено й липсваше, въпреки че преди да потърси Катрин обилно се бе "наляла" с червената течност.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by Катрин Мартинез on 14.12.15 19:49

- Моля да чакам ли?
Ченето на Катрин със сигурност щеше да падне на пода ако беше ходещ скелет като онези от анимационните филмичета. Намръщи се леко и заби скалпела с всичка сила в желязната маса до момичето и седна на един стол. Времето се нижеше а Гилбърт все още се бавеше. Проскърца леко с зъби. Отмъщението й се бавеше твърде бавно. Докато я чакаше се усмихна отново на пациентката им:
- Спокойно. Няма да боли.. много
Когато Елена се върна Катрин почти подскочи и отново взе скалпела. Погледна я все едно я питаше с поглед "Може ли да продължим вече". Взе бутилката от ръката й и отпи голяма глътка. Облиза се доволно и приближи скалпа към очите на момичето. Докосна острието но очната ябълка и се наслади на отчаяните опити да се освободи. Направи миниатьорен разрез и се отдръпна леко назад. Отпи още една глътка и заби рязко скалпела след която го вдигна към себе си. На върха му стоеше очната й ябълка.
- Опа май прекалих малко. Ама знаеш ли има превръзки една от тези пиратските.
Засмя се и седна на стола докато разглеждаше с интерес очната ябълка.
- Елена няма ли да й биеш инжекция или първо искаш да видиш дали ще й порасне нова очна ябълка
avatar
Катрин Мартинез
вампир
вампир

Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by ElenaGilbert.▲ on 18.12.15 22:30

- Иъу - възкликна Елена и сбръчка нос.
Изглеждаше така сякаш беше възмутена от гледката, но не беше. Всъщност това я радваше, което си пролича веднага, след като отново я напуши смях. Вътрешно обаче толкова се дразнеше. Само мисълта, че е на това място, я смущаваше, искаше й се най - сетне да приключат, защото въпреки и с изключени емоции имаше нещо, което не й харесваше, което я караше да чувства нещо ... а това не беше хубаво, тя не го желаеше.
Вгледа се в очната ябълка на онази, а след това се обърна отново към всички онези глупави епруветки наредени на масата зад нея. Всичко това беше труд. Помисли си. Как ли щеше да се почувства, ако трудът й буквално отиде на вятъра? - мислеше си Елена. Искаше всичко да е на пода. Искаше да й покаже, че винаги можеше да й отнеме всичко, а бе сигурна, че за нея всичко е онова, на което се е била подчинила, а именно живота си като Августин.
- Не мисля, че си прекалила. Малко й е - рече Елена, докато продължаваше най - нагло да разглежда.
Хареса си нещо с розов цвят. Наистина харесваше това розово. Имаше нещо сладко в него. Може би щеше да го използва. След това отдели още няколко епруветки, които отдели, а другите избута с ръката си и се разпиляха на пода.
- Нека изчакаме, а дотогава можеш да й извадиш и другата? - предложи и се обърна, като за пореден път се усмихна. - Зарежи - рече и й заби инжекцията със зверска сила. Изчака течността да влезе изцяло в организма на момичето, а след това извади инжекцията и я захвърли на някъде. - Сега никога няма да разберем - отново смях запълни пространството и Елена заобиколи, като застана от другата страна срещу Катрин.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by Катрин Мартинез on 04.02.16 17:24

- Елена ама то умряло вече! Не е забавно да вадиш очите на мъртъв човек.
Захвърли скалпела с очната ябълка на някъде. Наистина беше много по забавно да го вади докато момичето беше живо а не сега като лежеше без да мърда. Изръмжа недоволно и взе бутилката с уиски и отпи. Тръгна из лабораторията да разглежда. Имаше много епруветки. Чудеше се какво ли щяха да правят с тях сега.
- Да задържим няколко? Може да дойдат още от семейството й.
Набара едно куфарче и го разтроши. Беше празно. Идеално. Сложи внимателно няколко от епруветките. Докато тършуваше намери един стар дневник с красив ръкописен шрифт. Щеше да го познае навсякъде. Помнеше го този човек я беше тормозил толкова много време. Щеше да го запази за себе си.
- Айде да претършуваме къщата й. Да видим какви тайни има.
avatar
Катрин Мартинез
вампир
вампир

Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by ElenaGilbert.▲ on 07.05.16 16:25

Имаше странното усещане, че иска да направи нещо. Искаше да извади сърцето й. И то много, затова за миг ръцете й застинаха на корема й, а след това се придвижиха до мястото, на което се предполагаше, че стои сърцето й. След това със зверска сила заби ръката си там, хвана сърцето й и го изтръгна. За миг го загледа. Не знаеше дали точно това искаше, дали именно тази победа можеше да я задоволи ... дали й беше малко и искаше още. О, да ... искаше. Това момиче освен че беше се държало зле с Елена, беше я изхвърлила на бунището, сякаш беше боклук, а всъщност много повече ... но сега Елена мислеше именно какво да направи с тялото й. И измисли. Тя нямаше да остави тялото й да се шири на едно място, нямаше да я остави цяла за нищо на света ... нямаше да остави нищо, ама нищо от нея, щеше да я раздроби на парчета, щеше да я пръсне в различни части на града. А дори усилията на брюнетката са твърде много, но пак не й пречеше, щеше да прави, каквото си поиска.
- Може да опитаме, макар че това никакво място не ми вдъхва много доверие ... не мисля, че тя живее тук - рече Елена и поогледа лабораторията.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите