I close my eyes, then I drift away, into the magic night I softly say. A silent prayer, like dreamers do, then I fall asleep to dream my dreams of you. /Elena, Katherine and Deborah/

Вечерта минаваше тихо и спокойно. Катрин се беше върнала по рано от една приятелка и в момента лежеше на дивана и гледаше някакъв криминален филм. Пред себе си на масичката за кафе имаше купа с пуканки, огромен буркан Nutella, чаша за вино пълна с кръв и кенче студена бира. От всичко по малко. Идеалния начин да прекара събота вечер. Взе си малка пуканки и беше готова да ги хапне когато чу силен крясък: Катрин.. Блондинката поклати глава и си каза тихо:
- Не може да бъде. Трябваше да е на романтична вечеря с някой от братята Салватор.
Остави пуканките в купата и стана. Отвори вратата и се огледа. Пред нея стоеше поредната двойничка. Най-младата от всички. Елена Гилбърт. Няколко месеца по рано й бе помогнала с контрола на жаждата си. Въздъхна се и се дръпна настрани за да може другото момиче да влезе и я гледаше:
- Какво има? Какво се сети сега?

- Ами Елена имах планове за тази вечер. Включващи тя да завърши с филм наречен Нощта на ужасите но както и да е.
Гледаше другия вампир в очите, докато чакаше обяснение взе чашата с кръв и отпи. Щом Елена спомена Августин Катрин се задави с кръвта и пусна чашата на пода. Това, което казваше изобщо не беше добре. Да познава някой от семейство Августин. Това значеше само едно, че тя е заразена.
- Ако познаваш Августин това не е добре. Поне не за теб е донякъде и за мен. Но като се има на предвид, че аз те научих да се контролираш шанса да ме нападнеш за да ме източиш е малък.
Седна на стълбите и я гледаше. Беше готова да, помогне с каквото може на Елена. Чувстваше я като приятелка, но всъщност не знаеше.
- Кажи ми с какво да ти помогна насреща съм

Нещо в този план не се харесваше много на Катрин. Може би, беше частта с навлизането в територията на Августин. Катрин имаше лоши спомени с това семейство но преглътна и продължи да слуша, плата на Елена за отмъщение. Биваше си го, и имаше шанс някакъв малък шанс след това двете да се измъкнат живи.
- Добре къде ще намерим това момиче?
Стана и донесе банка с кръв, подаде я на другото момиче и я гледаше. Все още имаше още доста което да обсъдят като например как точно ще я измъчват, ще я превърнат ли в вампир или ще я убият на мига.
- Какви мъчения искаш за това момиче? Имаш ли нещо конкретно предвид или просто всичко за което се сетим на мига

- Като гледам вече имаш план за действия. Само помощта ти ми трябва. Знаеш ли, все пак внимавай. Сигурна ли си, че няма други като нея? Някой от семейството?
Макар, че не искаше да го признава, Катрин и преди имаше вземане даване с това семейство и експериментите му и не беше никак приятно. Поне за нея беше неприятно. Все още си спомняше как заразените вампири пиеха от нея. Нямаше белези, но понякога вечер сънуваше кошмари с това. Поклати леко глава и отпи от една друга чаша с кръв.
- Е ще тръгваме ли?
Стана от мястото си и остави чашите в миялната и я пусна. Катрин беше вампир не мърлява. Много държеше на това домът й да е подреден хубаво. Но не беше в този побъркан и пристрастен начин на чистота. Върна се при Елена. Облече си коженото яке и я гледаше.
- А и ако обичаш този път аз ще карам колата си. Последния път ти като я кара прекара 2 седмици в сервира и ми се наложи да въздействам няколко пъти на механика.

- Добре вярвам ти.
Запали двигателя на колата и потегли към моста. Докато шофираше мълчеше, мислеше за думите и желанията на Елена. От една страна щеше да е добре а от друго нещо й подсказваше, че нещо ужасно може да се случи. Ами ако нещо се случеше и се вцепенеше.. Не това нямаше да се случи взе рязко единия завой и продължи по бързо. Беше настъпило времето за отмъщение.
- Не бъди груба. Къщата на нашите беше бяла с малко дворче и много цветя в него.
Скоро наближиха моста и Катрин се огледа за къщата която Елена й беше описала. Скоро я забеляза и потегли към нея. Вече не бързаше толкова. Беше се научила бързата работа срам за майстора. Спря на близо 500 метра от къщата и спря двигателя. Огледа пространството около къщата изглеждаше пусто може би довйничката беше права и нямаше никаква опасност и момичето беше сама. Но все пак искаше да има едно на ум. Отвори жабката на колата си и извади един пистолет, както и допълнителен пълнител. И двата пълните бяха пълни и с дървени и обикновени куршуми за всеки случай. Погледна Елена тя нямаше нужда от него така, че не се безпокоеше.
- След теб

Катрин наблюдаваше Елена докато притисна момичето към стената, даде й да пие от кръвта си и я заплашваше. Нещо й подсказваше, че Елена не се шегува. Стисна силно ръце и се приближи към Елена.
- Успокой се. Да я заведем в лабораторията й. Държа да видя какво има и да експериментирам
Не познаваше момичето лично, но щом беше от това семейство изобщо не беше свястна. Щом я замъкнаха в лабораторията Катрин почна да разглежда различните инструменти и епруветки, беше решила да даде пълна свобода на Елена.
- Тук има много епруветки и спринцовки. Какво ли ще стане ако й инжектираме някое от тях?
Взе една спринцовка и я напълни с съдържанието на една епруветка без надпис. Обърна се към двете момичето и се усмихна.
- Е да поиграем на чичо доктор. Ти и семейството ти сте много вещи в тази игра. Дядо ти беше много талантлив жалко за него. Изгоря жив в лабораторията си заедно с опитните си мишки.
Заби иглата в кожата на момичето и погледна Елена
- Е да й го инжектирам ли?

Катрин гледаше с интерес как Елена връзваше вътрешностите й на хубав възел. Трябваше, да отбележи, че се получи страхотен и красив възел. Трябваше да я научи и нея на този. Гледаше другото момиче и се засмя. Нямаше как да отрече, че това не й харесваше. Знаеше на какво беше способна новопревърнатото момиче и се подсмихна. Дръпна леко завесата, и гледаше как кожата й почна да пуши и скоро се появи малък пламък, замириса на печено. Любимото й . Пусна завесата и разля малко вода по кожата й.
- Хубав възел научи ме и мен на него. Но знаеш ли имам една забележка към тебе. Направи го много малък трябваше по голям и по стегнат.
Засмя се леко и побутна леко металната игла. Намери една бяла шапка с червен кръст на нея. Каква ирония беше на медицинска сестра.
- Време е за ваксина.
Въпреки, че момичето представящо се за Бети се дърпаше и мяташе нямаше къде да избяга. Взе един дървен кол и го заби с всичка сила в бедрото й карайки момичето на пищи. Заби иглата в рамото й и изцеди, цялото съдържание. С замах махна епруветките от масата и седна на нея.
- Кога ли ще видим действието на това в спринцовката. Даже не знам какво има вътре

- Стига де Елена? Току що, дойдохме и почнахме а ти вече се отегчи? Знаеш, ли вече не си толкова забавна.
Катрин се нацупи леко и гледаше гърчещото се момиче на масата. Помаха й леко с ръка и се усмихна невинно. Отстрани приличаше на загрижен човек, но истината беше, че изобщо не я интересуваше какво щеше случи с нея. Погледна към другите епруветки, нямаше много надписи а тези които имаше бяха на неразбран за нея език. Загледа се в различните цветове, и се пресегна и взе тази с тъмно лилав цвят.
- Отрова от върколак ли?
Щом чу думите метна настрани епруветката която държеше и се усмихна още повече. Подаде на Елена друга спринцовка.
- Знаеш ли ще е по забавно ако я инжектираме след като сме я превърнали. Болката тогава е много по силна. Чувала съм, че ухапаните вампири имат ужасяващи халюцинации от миналото си преди да умрат. Раните не зараствали, били ненастни за кръв. Но не съм срещала ухапан вампир и не знам дали е такъв.
Огледа момичето което лежеше и се усмихна. Взе един скалпел и прокара острието по слепоочието й и остави една дълга алена черта.
- Знаеш ли миличка пра пра баба ти беше много любопитна дали ако вампир изгуби зрението си в едното си око, но ще се възстанови. Не можа да разбере понеже и изтръгнах гракляна преди да успее но днес ще повторим експеримента.

- Моля да чакам ли?
Ченето на Катрин със сигурност щеше да падне на пода ако беше ходещ скелет като онези от анимационните филмичета. Намръщи се леко и заби скалпела с всичка сила в желязната маса до момичето и седна на един стол. Времето се нижеше а Гилбърт все още се бавеше. Проскърца леко с зъби. Отмъщението й се бавеше твърде бавно. Докато я чакаше се усмихна отново на пациентката им:
- Спокойно. Няма да боли.. много
Когато Елена се върна Катрин почти подскочи и отново взе скалпела. Погледна я все едно я питаше с поглед "Може ли да продължим вече". Взе бутилката от ръката й и отпи голяма глътка. Облиза се доволно и приближи скалпа към очите на момичето. Докосна острието но очната ябълка и се наслади на отчаяните опити да се освободи. Направи миниатьорен разрез и се отдръпна леко назад. Отпи още една глътка и заби рязко скалпела след която го вдигна към себе си. На върха му стоеше очната й ябълка.
- Опа май прекалих малко. Ама знаеш ли има превръзки една от тези пиратските.
Засмя се и седна на стола докато разглеждаше с интерес очната ябълка.
- Елена няма ли да й биеш инжекция или първо искаш да видиш дали ще й порасне нова очна ябълка

- Елена ама то умряло вече! Не е забавно да вадиш очите на мъртъв човек.
Захвърли скалпела с очната ябълка на някъде. Наистина беше много по забавно да го вади докато момичето беше живо а не сега като лежеше без да мърда. Изръмжа недоволно и взе бутилката с уиски и отпи. Тръгна из лабораторията да разглежда. Имаше много епруветки. Чудеше се какво ли щяха да правят с тях сега.
- Да задържим няколко? Може да дойдат още от семейството й.
Набара едно куфарче и го разтроши. Беше празно. Идеално. Сложи внимателно няколко от епруветките. Докато тършуваше намери един стар дневник с красив ръкописен шрифт. Щеше да го познае навсякъде. Помнеше го този човек я беше тормозил толкова много време. Щеше да го запази за себе си.
- Айде да претършуваме къщата й. Да видим какви тайни има.